КОСМИЧЕСКАТА ПРОГРАМА НА ТРЕТИЯ РАЙХ

В първите месеци след падането на Берлинската стена, в западногерманските тайни служби се явява гражданин на тогавашната ГДР, който заявява, че по време на войната,като пилот на Луфтвафе, бил включен в свръхсекретна нацистка космическа програма и през 1944 е изстрелян в Космоса с балистична ракета “Фау-3”. Западногерманците установяват, че човекът действително е бил летец, но също и, че след 1945 е прекарал няколко години в една берлинска психиатрия. Последното ги кара незабавно да прекратят започнатото разследване. Осем години по-късно, в космическата база в Байконур, в присъствието на висши военни, ракетни конструктури, а също руски и френски космонавти, чете лекция, специално поканеният за тази цел известен американски “уфолог” Владимир Терзицки. Който не само потвърждава думите на обявения за луд немски летец, но и заявява, че нацистка Германия е създала в края на войната свой космически център в Антарктида и, където е подготвяла (и, може би, осъществила) полети до Луната и дори до Марс… Каква, всъщност е истината за германската ракетна програма Известно е, че през 1938 на остров Пенемюнде в Балтийско море започва да работи Научно-изследователски ракетен център, ръководен от Вернер фон Браун. Резултатите от дейността му са наистина впечатляващи. През 1941, когато руснаците разполагат само с няколко експериментални реактивни установки (т.нар.“катюши”), а британците и американците нямат дори и това, в Третия Райх вече е стартирала разработката на изключително мощна ракетна система, способна да изведе човек в Космоса. Става въпрос за проекта “А9/А10”, който две години по-късно е вече факт, като новата ракета получава условното име “Фау-3”. Заради войната обаче, основните усилия на немските конструктори са съсредоточени най-вече върху изработването на бойната ракета “А-4”, играеща ключова роля в рамките на програмата “Оръжие на възмездието” (предвиждало се, в частност, тя да бъде снабдена с ядрени бойни глави, намиращи се в доста напреднал стадий на разработка). Впрочем, в началотона 40-те германският ракетен арсенал вече разполага с използващите твърдо гориво ракети “земя-земя” “Ренботе”, имащи обхват до 150 км, зенитната управляема ракета клас “земя-възух” “Васерфал”, както и с намиращите се във финалния стадий на разработка ракети “Райнтохтер” и “Шметерлинг”. А атаките срещу Британските острови с помощта на ракети “Фау-1” и “Фау-2” се смятали само за прелюдия към истинската цел – ракетното нападение срещу Америка. Последното съвсем не е изглеждало чак толкова фантастично - през 1944 заводите в Нордхаузен вече произвеждат по 25-30 ракети “Фау-2” на ден. По същото време успешно минава изпитанията изтребителят “Болен-Натер-1”, с ракетен двигател и вертикално излитане (!), въоръжен с 30 ракети “въздух-земя” и развиващ скорост от 1000 км/ч. Ето как, Третият Райх поставя началото на ерата на ракетно-космическата техника. Наистина, от 18 изстреляни ракети “А-4”, 16 се взривяват още във въздуха. А, както признава министърът на въоръженията на Райха Шпеер, “производството на “Фау”-1 се оказа изключително скъпо”. За да бъдат отстранени проблемите, очевидно е необходима намесата на “човешкия фактор”. Затова в проекта е включена легендарната Хана Райч, притежаваща огромен опит като боен пилот-изтребител. През 1943 Райч предлага на Хитлер лично да изпита по време на полет ракетата “Фау-1”! За тази цел самолетът-снаряд е оборудван с малка пилотска кабина с ръчно управление, крилата са снабдени с елерони, а под фюзелажа е монтиран малък механизъм за приземяване. Стартирайки от въздуха, с помощта на специален самолет-носител, Райч извършвя цяла серия изключително рисковани полети с “Фау-1”, доказвайки възможността ракетата да бъде ефективно управлявана. За невероятното и постижение, Хитлер лично я награждава с Рицарски Железен кръст. По време на церемонията, Райч споделя с Фюрера идеята си за Нова космическа програма на базата на балистичната ракета “Фау-2”, чиито изпитания успешно са преминали през октомври 1942. Една година по-късно, на секретна конференция в Академията за авиационни изследвания, е решено да започне подбор на пилоти за специалния “отряд на военните астронавти”. Числото на курсантите стига 500 души, от които след щателен отбор, остават 100 елитни летци. За сериозността на програмата свидетелства и фактът, че отговорник за реализацията и става полковникът от СС Ото Скорцени, комуто Хитлер е доверявал най-важните мисии. Като човек на действието, Скорцени обръща особено внимание на практическите задачи. Астронавтите се обучават да управляват модернизираните ракети “Фау-2”, като прототипи на междуконтиненталния ракетен комплекс “Райхенберг”. Според главния конструктор на комплекса Рихард Фогт, бомбардировачи “До-217Е” трябвало да издигат във въздуха балистичните ракети “Фау-2”, с прикрепен към корпуса им малък самолет, насочващ ги към целта. Отделяйки се от носителя на височина 10 км. ракетата продължавала да набира височина посредством собствения си реактивен двигател. Навлизайки в стратосферата, пилотът на “Фау-2” трябвало да открие целта с помощта на мощен радиолокатор и след като вкара необходимите данни в насочващата система на ракетата, да я напусна с прикрепения към нея микросамолет. Естествено опасността за живота му била огромна, затова курсантите от “космическата академия” на Скорцени подписвали специална декларация, потвърждавайки че доброволно поемат всички рискове. Така или иначе, през есента на 1944 Хитлер утвърждава плана за нанасяне на демонстративен удар срещу Ню-Йорк под кодовото име “Операция Елстер” (“Сврака”). В нощта на 30 ноември 1944 германска подводница стоварва в залива на Ню Йорк група командоси, които трябвало да монтират на единот градските небостъргачи радиопредавател, насочващ ракетната атака. Малко по-късно обаче, немците са арестувани от агенти на ФБР. Така, “Астронавтите” на Скорцени се оказват последната надежда на Райха да обърне хода на войната. На свой ред, Вернер фон Браун предлага на Хитлер Ню Йорк да бъде атакуван с току-що създадената германска свръхмощна балистична ракета “А9/А10” (“Фау-3”). Изпитанията с нея се провеждат на 8 и 24 януари 1945 като двама или трима немски пилоти за първи път в историята на човечеството излизат за кратко време в открития Космос. Времето обаче се оказва недостатъчно за нанасяне на планирания “удар на възмездието”. След края на войната за проекта “А9/А10”, изпреварил най-малко с 15 години бъдещите американски и съветски космически разработки, не се чува нищо. Което вероятно се обяснява с факта, че американците изнасят от Нордхаузен цялото оборудване на подземния завод, заедно със стотици образци от продукциятаму и, разбира се, с главния конструктор Вернер фон Браун, поел ръководството на ракетните програми на самите Съединените щати. Загадките, свързани с космическите разработки на Третия Райх обаче, съвсем не приключват дотук. Защото, паралелно с програмата, ръководена от фон Браун и Хана Райч, изглежда се е реализирала и друга, опираща се на съвсем други принципи, за която и до днес се носят легенди.Известно е, че през 1938 (т.е. годината, в която стартира и ракетната програма в Пенемюнде) в Тибет се появява германска експедиция, финансирана от СС и търсеща сведения за тайнствената подземна страна Шамбала (или Шангри-Ла), в която, според местните будистки монаси, живеят пазителите на древни знания за разрушителни сили и оръжия. Смята се, че експедицията е свързана с дейността на тайното общество “Туле”, създадено в края на Първата световна война и обединяващо известни германски (и не само) интелектуалци-мистици (сред тях впрочем е и основоположникът на модерната геополитика Карл Хаусхофер). Според един от членовете на “Туле” – чилиецът Мигел Серано, експедицията в Тибет се добрала до информация, дала мощен тласък на нацисткита атомна програма. Интересно е, че самият Серано в началото на 60-те е представител на Чили в комисията на ООН по… атомна енергетика. След 1933, по заповед на Хитлер и със съдействието на “Туле”, е създадена и организацията "Аненербе”. Подчинена лично на райхсфюрера на СС Химлер, тя събирала сведения за всевъзможни свръхестествени явления и изгубени знания на древни цивилизации. Както твърди споменатият вече американски “уфолог” (т.е. специалист по контакти с извънземни цивилизации) Владимир Терзицки, хората от “Аненербе” получават в Тибет достъп до древни ръкописи, разкриващи тайните на гравитацията и нейното преодоляване. На тази основа, след завръщането им, стартира още една германска космическа програма, паралелна на осъществяваната под ръководството на фон Браун. Има данни, че именно в рамките на тази програма, през 1944 в Германия е създадена първата “летяща чиния”, разработена в Техническата академия на Луфтвафе ( на снимката горе). Нещо повече, някои смятат, че отбелязаните от астрономите през същата година странни явления около Луната се дължат на изстрелян в тази посока немски космически кораб! Така или иначе, но неизбежният крах на Третия Райх принуждава нацистката върхушка до потърси “резервни варианти” за продължаване на амбициозните си програми. Така се ражда “Проектът Швабенланд” който и днес е сред най-големите загадки на Втората световна война. Известно е, че още в края на 30-те няколко германски кораби натоварени със свръхсекретна техника, на борда на които се намират някои от най-известните членове на “Туле” и “Аненербе” се отправят към “Земята на кралица Мод” в Антарктида. И днес мнозина вярват, че именно там е изградена най-голямата нацистка космическа база. Интересно, че през 1947 една американска военна флотилия,командвана от адмирал Ричард Бърд се насочва към това място, но експедицията е прекратена малко преди да достигне “Земята на кралица Мод”. Според някои, защото е атакувана от немски “летящи чинии”, според други – защото официален Вашингтон постига споразумение с хората от “Аненербе”, по нататъшните им изследвания да продължат, но вече с финансовата подкрепа и под контрола на американците. Кой знае? Във всеки случай, не бива да се изключва, че под ледовете на Южния континент действително се крият тайни, свързани с първите опити за усвояването на Космоса. Които, може би, продължават и днес?