понеделник, 18 октомври 2010 г.

СЪЩЕСТВУВАЛ ЛИ Е ОМИР ?


Макар че името Омир е известно главно от гръцките области, в които се говорят еолийски диалекти, а за живота му не се знае нищо конкретно, няколко легенди му приписват различен произход и родно място. Много от тях са напълно фантастични. Така сатирикът Лукиан го представя за вавилонец на име Тигран, който приема името Омир след като е пленен от гърците (Όμηρος означава заложник). Когато император Адриан поставя въпроса пред оракула в Делфи, той му отговаря, че Омир произлиза от Итака и е син на Йокаста и Телемах, герои на поемата „Одисея“. Подобни истории изобилстват в античните биографии на Омир.Според най-разпространената версия, Омир е роден йонийската част на Мала Азия, може би в Смирна или на остров Хиос, и умира на остров Иос. Други селища, които са представяни за родно място на Омир са Колофон, Пилос, Аргос и Атина.Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял Омир. Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него (Истории, кн. 2), а Тукидид (481–397 г. пр.н.е.) споменава за 8 век пр.н.е.. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през 12 или 11 век пр.н.е., не е вярно.Приема се вече като съвсем вероятно, че поетът е живял през втората половина на 8 и началото на 7 век пр.н.е.В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429–317 г. пр.н.е.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а пък Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.н.е. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея“, но съществуването на поета не е било обект на съмнение.Многократно е разискван въпросът как един и същ поет е могъл да създаде „Илиада” и „Одисея”, а за „Батрахомиомахия”, Омировите химни и поемите от епическия цикъл в общи линии се смята, че са по-късни от двете големи епически поеми.Сред учените в общи линии се приема, че старият материал на Илиада и Одисея, водещ началото си от 8 век пр.н.е. е преминал през процес на стандартизация и редакция. Важна роля в тази стандартизация изиграва атинският тиран Хипарх, който реформирал рецитацията на омировата поезия на фестивала на Панатенея. Много изследователи на класическата литература смятат, че тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст.Анализ на структурата и речника на Илиада и Одисея показват, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази; повтарят се дори цели стихове. Възможно ли е Илиада и Одисея да са били устни поеми, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция от запаметени традиционни стихове и фрази? Милман Пери и Албърт Лорд изтъкват, че такава развита устна традиция, чужда на днешната писмена култура, е типична за епическата поезия е една изключително устна култура.Точно кога тези поеми са приели твърда писмена форма, е спорен въпрос. Традиционният отговор е „хипотезата за записването”, според която неграмотният Омир диктува поемата си на грамотен писар през 6 век пр.н.е. или по-рано. По-радикални хомеристи, като например Грегъри Надж, твърдят, че каноничният текст на омировите поеми под формата на ръкопис не е съществувал преди елинистичния период.Други учени обаче поддържат своето становище, че Омир действително е съществувал. Толкова малко се знае или, дори, предполага за него, че има анекдот, в който се казва, че „поемите не са написани от Омир, а от някой друг със същото име”. Изследователят на класическата литература Ричмънд Латимор, автор на добър поетичен превод на английски и на двете поеми, написва научен труд, озаглавен „Омир, коя е тя?” (Homer: Who Was She?). Самюел Бътлър е по-конкретен, като излиза с теорията за млада сицилианка, която била автор на Одисей (но не на Илиада), а тази идея по-късно е разработена от Робърт Грейвз в романа му Дъщерята на Омир.На гръцки името на поета (Ὅμηρος) означава заложник. Има теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници”, т.е. наследници на военнопленници. Тези мъже не били изпращани на война, защото тяхната лоялност на бойното поле била съмнителна, така че те не загивали в битки.Гърците от шести и пети век пр.н.е. приписват на Омир цялата традиционна епична поезия в хекзаметричен стих. Освен поемите „Илиада“ и „Одисея“, за негови са смятани и всички стихове от Епическия цикъл, като „Малка Илиада“, „Киприя“, „Епигони“ и много други. За част от тях, като „Омирови химни“, „Батрахомиомахия“ или „Маргити“ днес се смята, че е слабо вероятно да са писани от него.

Няма коментари: