понеделник, 18 октомври 2010 г.

НАПРЕДНАЛОТО ИЗКУСТВО В ПЕЩЕРИТЕ


На излизане от пещерата Ласко с праисторически рисунки Пикасо казал: “Нищо ново не сме измислили!”.
Еволюционистите твърдят, че преди около 30-40 000 години в Европа и в доста по-ранен период в Африка т.нар. маймуноподобни хора са преминали през внезапно преходно развитие и внезапно се сдобили със способността да мислят и да изработват неща, точно както съвременните човешки същества. Това е така, тъй като археологическите открития от този период представляват значително доказателство, което еволюционнататеория не може да обясни. Според твърденията на дарвинистите технологията на каменните сечива, която се е запазила непроменена в продължение на почти 200 000 години, е била внезапно заменена с по-напреднала и бързо развиваща се занаятчийска технология. Така нареченият първобитен човек, който неотдавна бил слязъл от дърветата и започнал да се модернизира, изведнъж развил художествен талант и започнал да гравира или рисува рисунки с удивителна красота и изтънченост по стените на пещерите, както и да изработва изключително красиви украшения като огърлици и гривни.Добре, но какво е причинило едно такова развитие? Как и защо „първобитните хоминиди” са се сдобили с такова художествено умение? Учените-еволюционисти не притежават никакво обяснение как това би могло да се е случило, въпреки че предлагат разнообразни хипотези. Еволюционистът Роджър Люин описва трудностите, които дарвинистите срещат по отношение на този въпрос, в книгата си „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans)така: „Може би поради всестранната несигурност на все още незавършенияархеологически регистър учените отговарят на тези въпроси по множестворазлични начини.”7 Археологическите открития обаче разкриват, че човекът е имал културно разбиране, откакто съществува. Възможно е това разбиране от време на време да е напредвало, от време на време изоставало или претърпявало резки промени. Но това не означава, че е настъпил някакъв еволюционен процес, а по-скоро културно развитие и изменениe. Появата на произведенията на изкуството, които еволюционистите характеризират като „внезапно изменение”, не показва никакъв биологичен прогрес на хората (и особено от гледна точка на умствените способности). Хората по онова време може да са претърпели разнообразни обществени промени и тяхното художествено и творческо разбиране да се е изменило, но това не съставлява доказателство за какъвто и да било преход от примитивност към модерност. Противоречието между археологическите останки, оставени от хората от миналото, и анатомичните и биологични останки, които би трябвало да съществуват, според еволюционистите, още веднъж доказват невалидността на дарвинистките твърдения относно този въпрос. (В следващите глави ще разгледаме подробни данни, които научно унищожават предполагаемото родословно дърво на човека, което е основното твърдениена дарвинизма.) Еволюционистите твърдят, че човешкото културно развитие трябва да е било съвсем пропорционално на биологичното развитие. Например хората вероятно първо са изразявали своите чувства посредством прости рисунки, впоследствие развили това, докато тяхното постепенно развитие не достигнало кулминационна точка в художественото постижение. Ранните художествени останки от човешката история обаче напълно опровергават това твърдение. Пещерните рисунки, гравюри и релефи, които по общо мнение се смятат за първите примери на изкуство, доказват, че човешките същества от тази епоха са притежавали много възвишено разбиране за естетика. Учените, провели проучвания в пещерите, оценяват тези рисунки като най-значителните и ценни творби в историята на изкуството. Светлосенките в тези рисунки, използването на перспектива иупотребата на тънки линии, чувството за дълбочина, майсторски отразенов релефите, и естетичните шарки, които се появяват, когато слънчевите лъчи огреят гравюрите, всичко това е доказателство за развитие, което еволюционистите не могат да обяснят, защото според дарвинисткия възгледособености като тези би трябвало да са се появили много по-късно.Множество пещерни рисунки, намерени във Франция, Испания, Италия, Китай, Индия, части на Африка и множество други области по света, ни дават важна информация за миналата културна структура на човечеството. Стилът и техниките на оцветяване, използванив тези рисунки, са с такова качество, че удивяват изследователите. Въпреки това обаче учените-дарвинисти оценяват тези рисунки посредствомсобствените си предразсъдъци и интерпретират тези творби по пристрастен начин така, че да съответстват на еволюционните им приказки.Те твърдят, че същества, които едва придобили вид на съвременен човек,са рисували рисунки на животните, от които се страхували или ловували,и правили това в крайно примитивни условия в пещерите, в които живеели. Техниките, използвани в тези творби обаче, показват, че техните художници са притежавали изключително дълбок разум и са можели да го изобразят по най-внушителния начин.Използваните художествени техники също показват, чехората по онова време въобще не са живели в примитивни условия. Нещо повече, тези картини по стените на пещерите не са доказателство за това, че хората тогава са живеели в тези пещери. Възможно е художницитеда са живели в къщи наблизо, но да са избрали да направят своите рисунки по стените на пещерата. С какво чувство и мисли те са избирали какво да изобразяват е нещо, известно единствено на самите художници. Относно тези рисунки са извършени множество спекулации, от които най-нереалната интерпретация е, че те са направени от същества, които все още са били в примитивно състояние. Всъщност доклад, публикуван в научната уеб страница на Би Би Си на 22 февруари 2000 г., съдържал следните редове относно пещерните рисунки: „. . . ние винаги сме се изумявали от тях, но смятаме, че са направени от първобитни хора... Но според двама учени, работещи в Южна Африка, този възглед относно древните художници е напълно погрешен. Те вярват, че рисунките са доказателство за едно сложно и модерно общество.” Рисункитеотразяват визията и идейното разбиране на техния художник. Ваденето назаключения от тези рисунки за това какво хората по онова време са ядели, в какви условия са живели и какви са били социалните им взаимоотношения, и след това заявяването, че тези коментари са напълно верни, е ненаучен начин на поведение. В резултат на предубедените си становища еволюционистите упорито продължават да описват хората от миналото като първобитни. Може да бъде забелязано, чечовешките фигури на тази рисунка са облечени в плат с шарки на рибена кост. Това показва, че хората по онова време не са били диваци, бродещи наоколо полуголи, както еволюционистите твърдят.Ако нашите съвременни произведения на изкуството бъдат анализирани със същата логика хиляди години по-късно, то биха възникналиредица спорове относно това дали обществото от 21-ви век е било първобитно племенно общество или развита цивилизация. Ако след около 5 000 години бъдат открити неувредени картини на съвременни художници и ако не се е запазила никаква писмена документация относно днешните дни,то какво хората от бъдещето биха си помислили за нашия век? Ако хора от бъдещето открият творби на Ван Гог или Пикасо и ги оценят от еволюционна гледна точка, то как биха погледнали на нашето съвременно общество? Пейзажите на Клод Моне щяха ли да породят коментари като „Индустрията все още не се е развила и хората са водели земеделски начин на живот” или коментари от сорта на „Хората, все още неспособни да четат или пишат, са общували посредством разнообразни скици”? Щяха ли абстрактните рисунки на Василий Кандински да им дадат някакво прозрение относно нашето съвременно общество?ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ТЕХНИКИ НА РИСУВАНЕ В ПЕЩЕРНОТО ИЗКУСТВОВъв френските Пиренеи пещерата Нио (Niaux) е изпълнена с най-впечатляващите рисунки, създадени от хора, живели в предисторическите времена. Изследване с радиовъглерод, осъществено на тези рисунки, показва, че те са били завършени преди около 14 000 години. Рисунките от пещерата Нио са открити през 1906-а и оттогава са изследвани изключително задълбочено. Най-украсената част от пещерата е въгъл, формиран от голяма дупка в тъмната част, известна като „Черната зала” (Salon Noir). В своята книга „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans)Роджър Люин прави следния коментар относно тази част, в която има изображения на бизони, коне, елени и диви кози: „... подредени в квадрати и създават впечатление на предвидливост и предпазливост при рисуването им.”Един важен елемент относно тези картини, който е пробудил най-голям интерес у учените, е използваната техника на рисуване. Изследванията са показали, че художниците са добивали специални съединения, смесвайки естествените и местни компоненти. Без съмнение това показва способност за мислене, планиране и произвеждане далеч отвъд постиженията на някое същество, което все още е в примитивно състояние. Люин описва тази техника на рисуване така:„Материалите за рисуване – пигменти и минерални добавки – са били внимателно избирани от хората отКъсния палеолит и грундирани в рамките на 5 до 10 микрометра, за да добият специфична смес. Черният пигмент, както може да се предположи, ебил въглен и манганов двуокис. Но истинският интерес бе към добавките,от които изглежда, че имаше четири различни рецепти, които изследователите номерираха от едно до четири. Добавките спомагат за избистряне на цвета на пигментите и както се подразбира и от името им, добавят маса към боята, без да променят цвета й. Четирите рецепти за добавки, използвани в Нио, са били талк, смес от барит и калиев фелдшпад, само калиев фелдшпад и калиев фелдшпад, смесен с голямо количество биотит. Клотс и неговите колеги експериментирали с някои от тези добавки и открили, че са изключително ефективни.”10Тази високо напреднала техника е доказателство за това, че в миналото никога не е съществувало никакво същество, което би могло да бъде характеризирано като първобитно. Още от появата на първиячовек на земята той е бил превъзхождащо същество със способност да мисли, говори, разсъждава, разбира, анализира, планира и произвежда.Зашеметяващи рисунки в пещерата ШовеРисунките, открити в пещерата Шове (Chauvet) през 1994 г., предизвикаха огромен отзвук в научния свят. Преди това произведенията на изкуството в Ардеш (Ardeche), 20 000-годишните изображения в Ласко (Lascaux) и 17 000-годишните творби в Алтамира, Испания, бяха привлекли значително внимание. Но рисунките в Шове са доста по-стари от тези. Въглеродното изчисление на възрастта разкри, четези рисунки са на около 35 000 години. В списание Нешънъл Джиографик (National Geographic) се появи следният коментар:„Първите снимки плениха както специалистите, така и обществеността. От десетилетия учените твърдят, че изкуството е напредвало бавно и последователно от първобитни драсканици към ярки, натуралистически изображения… Приблизително два пъти по-стари от намерените в най-известните пещери, рисунките от Шове представят не апогея на предисторическото изкуство, а най-ранното му известно нам начало.”6 500-годишни астрономически схеми в ЛаскоВ резултат на изследванията си д-р Майкъл Рапенглък, изследовател от Мюнхенския университет, разкрил, че рисунките, нарисувани по стените на прочутите пещери Ласко (Lascaux) в Централна Франция, имат астрономическо значение. Той пресъздал на компютър фигурите от стените на пещерите, използвайки фотограметрична техника, която показва, че геометричните дъги, кръгове, ъгли и прави линии, които се появили, биха могли да имат специално значение. Към компютърните изчисления били добавени всички стойности, отнасящи се до еклиптичния ъгъл, ъгъла на отклонение на равноденствието, симетричното движение на звездите, диаметъра и радиуса на Слънцето и Луната и изкривяванията и радиуса на кривината на Вселената. В резултат на това станало ясно, че тези линии се отнасят към различни съзвездия и специфични движения на Луната. Би Би Си Нюз (BBC News) съобщи следната информация в научния си раздел:„Предисторическа карта на нощното небе бе открита на стените на прочутите изрисувани пещери в Ласко, Централна Франция. Картата, която се смята, че датира отпреди 16500 години, представя три ярки звезди, известни днес като „Летен триъгълник”. Сред фреските в Ласко бе открита и карта на съзвездието Плеяда… Открити през 1940 г., стенописите разкриват творческия талант на нашите далечни предшественици. Но рисунките също така могат да ни представят и тяхното научно знание.” Според твърденията на дарвинистите хората, които са нарисували тези рисунки, току-що са слезли от дърветата. Тяхното интелектуално развитиевсе още дори не е било започнало. Но както творческата стойност на тези рисунки, така и резултатите от последните проучвания напълно опровергават тези твърдения. Който и да е оставил тези рисунки, е притежавал много възвишено разбиране за естетика, развита творческа техника и научни познания.

Няма коментари: