Науката приема, че най-старият пряк човешки предшественик се е появил преди 2,5 млн. години
Настоящата поредица, посветена на човешката еволюция, е към своя край. Днес ще ви представим официалната теория за възрастта на нашите предци, така, както тя се изучава в училищата и университетите, като ще отбележим и по-спорните моменти в нея. Възрастта на фосилните останки Еволюционната история на приматите може да бъде проследена 85 милиона години назад във времето. Те са една от най-старите групи оцелели представители на плацентните бозайници. Повечето палеонтолози смятат, че приматите имат общ прародител с прилепите, също с много древен произход. Смята се, че този общ прародител вероятно е живял заедно с последните динозаври по време на Креда. Най-древните известни примати произхождат Северна Америка, но са населявали и Европа и Африка по време на
топлите (тропически) условия на климата през Палеоцена и Еоцена. В продължение на милиони години тези примати еволюирали спрямо динамично променящия се климат на планетата, като според молекулярни данни в периода преди 8 и 4 милиона години най-напред горилите, а след това и шимпанзето са се обособили като еволюционно разклонение, отделено от човека.
Според официалната теория най-възрастният пряк потомък на човека – Хомо Хабилис, се появил в Африка преди 2,5 млн. години. През следващите години на планетата за известно време живял и Хомо Еректус (преди 2 млн. и 0,3 млн. години), за да се достигне до Хомо Сапиенс, съвременния човек, появил се преди 250 000 години.
Има обаче някои открития, направени от доста сериозни имена в археологията, които, меко казано, оспорват тези официални датировки за възрастта на човешките индивиди. През 40-те години на XIX в., насред вулканичните пластове при Ла Дениз (Франция), били открити човешки кости. От особен интерес била челната кост от един човешки череп. Сър
Артър Кейт заявил, че тя “не се различава съществено от челната кост на един съвременен човек”. Черепният фрагмент бил намерен в седиментните отлагания, затворени между два пласта лава, като възрастта на този Хомо Сапиенс може да достигне до 2 млн. години.
Алес Хръдлика и Флорентино Амегино, две от най-уважаваните имена на световната палеоантропология, открили фосили от череп на Хомо Сапиенс с възможна възраст над 1 млн. години, и то не къде да е, а в Южна Америка – континент, който според официалната наука е най-късно заселеният от човешките предци.
Далеч по-шокиращи са откритията на Чарлз Гилмор, който по отпечатъците в Макупин съди, че човешки предци, много близки до Хомо Хабилис, са живели не преди 2,5 млн. години, а преди 250 млн. години, и то заедно с динозаврите. Теорията, че човек е живял заедно с динозаври, се поддържа и от Карл Боуг – един от най-страстните привърженици на
креационистката теория, за когото ще ви разкажем в някоя от предстоящите части на поредицата. Използване на сечива и предмети. Другият по-спорен момент в цялостната теория за еволюцията на човека е възрастта на оръдията, които нашите предшественици са използвали. Според официалното становище най-ранното използване на каменни предмети датира отпреди около 2,6 милиона години. По това време Хомо Хабилис използва малки кръгли камъни (чопър) с един режещ ръб, оформен при отломване на парчета от ръба. Това бележи началото на палеолита (старокаменната епоха). За края на палеолита се приема краят на последния ледников период, преди около 10 000 години. Палеолитът се
подразделя на ранен (допреди 350 000-300 000 години), среден (допреди 50 000-30 000 години) и късен. Камъните, обработвани с цел употреба като сечива, стават все по-съвършени с изминаването на годините и еволюцията на рода Хомо.
В нашата поредица се спряхме доста обстойно на много открития, които директно оспорват официалното твърдение, че Хомо Хабилис започва да използва еолити (най-простите каменни сечива) преди 2,6 млн. г. Сега само ще ви припомним накратко за някои от „най-изненадващите” находки, които са в състояние да обърнат с главата надолу представите за истинската възраст на човешките предци: - Ред Краг и Коралин Краг – еолити на възраст от 2 до 55 млн. г.
- Капанът за слонове в Дюлиш – еолити на възраст до 3,5 млн. г.
- Еолитите от Айтам – възраст над 4 млн. г.
- Еолитите от Калико – над 11 000 еолита са открити в Калико в
пустинята Мохаве. Най-ранната им възраст е 200 000 г. Това твърдение оспорва официалната теория, че първите човешки предшественици в двете Америки пристигат там най-рано преди 30 000 г.
- Палеолитите от Тагус и Таней – открити в средата на XIX в.,
палеолитите от Тагус и Таней разклащат из основи току-що изработената еволюционна теория. Откривателите, съответно Рибейро и Буржоа, дават на палеолитите възраст между 15 и 20 млн. г. Въпреки че първоначално били приети от научния свят като доказателство, по-късно тези палеолити били удобно забравени, за да не подриват авторитета на еволюционната теория. Същото се случва и с палеолитните находки на Рюто от Бонсел, в района на Ардените, които са на възраст между 25 и 38 млн. години.
- Палеолитите на братята Амегино – уважаваните в цял свят
палеоантрополози Флорентино и Карлос Амегино откриват в Южна Америка палеолитни сечива на възраст от 15 до 25 млн. г.
- Шегуианда и Хуяетлако – северноамериканските находища, които все още се проучват, дават нови данни за човека в Америките. Безспорната възраст на намерените там неолити (между 100 000 и 250 000 г.) е в директна конфронтация със строгото научно виждане, че първите обитатели на Северна и Южна Америка стъпват на континента преди около 30 000 г.
- Каменните оръдия от Тюолумн – възраст между 7 и 55 млн. г.
- Глинената фигурка от Нампа – макар и смятана от много хора за фалшификат, глинената фигурка от Нампа със своята възраст от около 2 млн. години задава не малко въпроси на научната общност. В заключение можем да изтъкнем основната теза, която прокарва Майкъл Кремо – авторът на книгата „Забранената археология” – едно от най-мащабните проучвания в историята на палеоантропологията. Според него безспорен е фактът, че човек е еволюирал от примати. Но това надали е станало точно по начина, който съвременната наука е възприел. Според Кремо няма нищо чудно в това, ако се окаже, че Хомо Сапиенс е много по-възрастен от тези 25 000 г., че е живял по едно и също време с други свои „братовчеди” като Хомо Еректус и че фактически човешкият род е много, много по-стар и по-разнообразен, отколкото са си представяли и Дарвин, и Дюбоа, и Блек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар