вторник, 2 ноември 2010 г.

КАК СЕ Е ОБРАЗУВАЛО ЧЕРНО МОРЕ ? (Нови факти)


Според консервативните геолози Черно море е образувано към края на палеогена. През олигоцена дълбоката част на морето вече съществува. Олигоценският басейн има връзка с океана в района на днешните прибалтийски земи - т.е. много далеч на север. Като се има предвид, че континенталните плочи се придвижват по земната кора със скорост няколко сантиметра
годишно, изчислете сами с какви периоди от време се работи в геологията :-))). През средния миоцен връзката с океана се прекъсва; по-късно, през горния миоцен, се създава огромното полусолено Сарматско море. В края на миоцена се създава краткотрайна връзка с Мраморно и Средиземно море. В началото на плеоцена връзката прекъсва; по това време от Черно море се отделя Аралското езеро, а по-късно - и Каспийско море. Впоследствие няколкократно се появява и изчезва връзката с Мраморно море, като днес Босфорът е дълбок средно 50 м. (максимално 121 м.).
Според биолозите това е крайно недостатъчно за осъществяване на обмен на флора и фауна и поради това Черно море е една относително самостоятелна екосистема. Дължината на Босфора е 31.7 км, а ширината му варира от 0.75 до 3.7 км. В Босфора има две течения - повърхностно (от Черно към Мраморно море) и придънно (от Мраморно към Черно море). Първото носи годишно около 325 куб. км. вода със соленост 18 промила, а второто - около 175 куб. км. със соленост 38 промила.
НОВИ ФАКТИ :
Тезата за потопа в Черно море е разработена от Уилиям Райан, Уолтър Питман и Петко Димитров. Накратко историята на откритието е следната: Уилиям Райан за първи път участвува в океанографско изслед-ване на Черно море през месец октомври 1961 г.
Подробности за това из-следване, както и за по-късното сътрудничество с Уолтър Питман и Петко Димитров, са представени в книгата Noah’s flood, 1998, New York и в нейния превод и издание на български език - Ноевият потоп. Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята. В българското издание на книгата (изд. Славена, 2000 г.) са добавени
още две глави: ”Черно море - ключ към загадката всемирен потоп” от проф. Петко Димитров - Институт по океанология – БАН, гр. Варна и “Библейският потоп, Черно море и археологията” от Иван Иванов - праисторик от Археологически музей в гр. Варна. На 18 октомври 1961 г. Бил Райан за първи път се докосва до проблемите за потопа в Черно море като участник в изследователската експе-диция на кораба “Чейн”. Тогава той, току-що
завършил колеж, отговаря за електронната апаратура. Показанията на уредите за морското дъно на Босфора са изненадващи дори за турските специалисти, които са на борда на кораба. Уредите чертаят древното корито на Босфорския канал, в което водата е изваяла серия водопади и ями, увеличаващи своята дълбочина по посока на Черно море. Този факт
привлича и трайно задържа интереса на Райан, възбужда мислите му за митичния Рай и древния Потоп.
През месец август 1970 г. Райан е ръководител на експедиция за дълбоко морско сондиране в Средиземно море с кораба “Гломар чалънджър”. Резултатите от изследванията показват, че преди около пет милиона години Средиземно море е било затворено, почти пресъхнало море. Планински масив в зоната на Гибралтар е отделял като язовирна преграда Атлантическия океан от сухата долина на Средиземно море. В един момент Гибралтарската стена се срутила катастрофално и солената вода на Световния океан нахлула в Средиземноморската долина с мощта на хиляди Ниагарски водопади.
След тази фаза на изследвания в Черно море, както сами отбелязват в своята книга Райан и Питман: ”Задачата бе почти забравена в продължение на две десетилетия…”. Тласък на тяхната, намираща се още в зародиш, хипотеза дават изследванията на проф. Петко
Димитров от Института по океанология - БАН, гр. Варна. Във факс, изпратен от Димитров до Райан и Питман на 19 март 1993 г., той им съобщава основните си резултати и им предлага сътрудничество. Изследванията на Димитров започват в средата на седемдесетте години и през1979 г. той вече е защитил дисертация в Института по океанология в Москва,
посветена на старите брегове на Черно море Представените от него научни данни говорят за геокатастрофално събитие, станало в Черно море. Подобно на Рос и Дегенс, Димитров прави голям брой сондажи на морското дъно като особено внимание отделя на черния слой тиня или сапропелите, както ги нарича той, и ги определя като продукт на катастрофата. През
1984 г. Димитров е поканен да участвува в международна научна експедиция със съветския кораб ”Витяз” в Средиземно море и Атлантическия океан, чиято задача е да издирва следи от митичната Атлантида. През следващата 1985 г., по споразумение с проф. В. С. Ястребов - директор на Института по океанология в Москва, Димитров изследва с подводницата “Аргус” древните брегове на Черно море срещу българските териториални води. На дълбочина около 100 м след обдухване на дебелия слой тиня, върху долния слой от пясък и глина Димитров открива важен артефакт, предшестващ катастрофата - ”Чинията на Ной”. За нея ще стане въпрос по-нататък в книгата.
В своите писма до Райан и Питман, Димитров изпраща данни за серия утаечни проби, взети в открито море пред българския бряг, както и за техния анализ с датировка със С14 и с общото заключение, че преди 9750 години равнището на Черно море е било с около 100 м по-ниско от сегашното. Възбудени от резултатите на Димитров и с нараснал интерес към проблема, Райан и Питман с готовност се отзовават на отправената към тях покана от Института по океанология “П.П.Ширшов” в Москва, за съвместно изследване с руски
учени на радиоактивното замърсяване на Черно море вследствие катастрофалната експлозия на Чернобилската атомна електроцентрала - едно съвсем различно по тематика
изследване. За това съвместно изследване те осигуряват уред за спътникова навигация и сонарно устройство. Изследването е извършено с руския кораб “Акванавт”, с научен ръководител - покойния вече Казимир Шимкус. Наред с другите изследвания е направено и
сонарно сканиране на дълбочина около 10 м в пластовете под морското дъно. То дава възможност да бъде регистрирана старата брегова линия, когато Черно море е било сладководно езеро със значително по-малка акватория от сегашната. Също така е регистрирано и старото русло на р. Дон, чиято делта е била на юг от Креченския пролив. Направени са серия сондажи, чиито анализи потвърждават изследванията на Димитров, но с
известно различие във времето на датировката. Анализите са на Глен Джоунс от Уудхолския институт, направени с мас-спектрометров ускорител. Тази датировка определя времето, в което е станала геологическата катастрофа в бившето сладководно езеро и заливането му със солени океански води – 5600 г. пр. н. е. Според Райан и Питман, в Черно море се влива ”…двеста пъти повече вода, отколкото днес се лее от Ниагарския водопад…” в продължение на “...поне триста дни...”, като основните факти, свързани с откритието на Райан, Питман и Димитров, са следните:
- Черно море преди 7600 години е било сладководно езеро със значително по-малка акватория от сегашната. В неговите околности е имало богат растителен и животински свят. Има основание да се предполага, че в неговите околности е съществувала и най-древната човешка цивилизация. Разликата в нивото на сладководното езеро и Мраморно море, които са били разделени от планинския масив на Сакар планина, е била около 120 м. Т. е. нивото
на Мраморно море и Световния океан са надвисвали застрашително, вероятно няколко хилядолетия, над долината на сладководното езеро, която с течение на векове все повече придобивала образа на Митичния рай.
-Геокатастрофата, станала преди 7600 г. в Черно море, е унищожила флората и фауната на сладководното езеро, както и на залетите от солената вода околни територии. Главно следствие от тази геологична и биологична катастрофа е образуваният слой от черна кал на дъното на морето, а така също и заразяването на водите му със сероводород.
- Геологичната катастрофа и негативните екологически последици са причинили стрес и
миграции и са най-вероятната и основателна причина, поставила началото на легендата за Ноевия потоп.
- Катастрофата е оставила археологически доказателства, запечатани в дълбочините на
морето, покрити с дебел слой тиня и консервантна сероводородна среда.

Няма коментари: