неделя, 7 ноември 2010 г.

МАРИЯ СЕЛЕСТЕ - мистерията около кораба-призрак


Мария Селесте била 282 тонна бригантина (вид търговски кораб). Завършена през 1861 г., първоначално плавала под името "Амазон" на Спенсър Айлънд, Нова Скотия, Канада. Смятало се, че корабът носил лош късмет, защото първият капитан починал още в началото на първото пътуване с нея. По-късно в Английския канал претърпяла сблъсък с друг съд. След тези злополуки корабът преживял няколко добри години. През 1867 след като преживява и изключително мощно буря, преминава в ръцете на американци, които правят значителни промени по корпуса и през 1869 я пускат на вода под името "Мария Селесте".
На 5 Ноември 1872, под командването на поредния капитан - Бенджамин Бригс, в Стейтън Айлънд Мария Селесте била натоварена с 1,701 бъчви търговски алкохол (с цел подсилването на италиански вина) и потеглила за Геноа, Италия.
В кораба имало 10 човека: капитана, 7-членен екипаж, жената и две годишната дъщеря на капитана. Преди да отплават от Ню Йорк, капитан Бригс се срещнал със стар приятел, Дейвид Морхаус от Нова Скотия, който бил капитан на канадския търговски кораб Дей Грация, също бригантина. По време на разговора се оказало, че двамата имат сходни маршрути през Атлантическия Океан, пролива Гибралтар, и после -- Средиземноморието.Дей Грация напуснала пристанището в Ню Йорк приблизително 8 дена по-късно.
Тук започва мистирията около Мария Селесте. На 5-ти Декември 1872 , източно от Азорските острови членове на екипажа на Дей Грация забелязали кораб, дрейфуващ по течението в развълнуваните води. Платната му били леко разкъсани.
Приближавайки се, видели, че това бил Мария Селесте, но нямало и помен от екипажа. Няколко човека от Дей Грация, се качили на борда на Мария Селесте. Там те забелязали, че корабът бил доста наводнен.
Всички документи за кораба липсвали, с изключение на капитанския дневник. Корабния часовник не работел, компаса бил съсипан, а секстанта и морския хронометър липсвали. Единствената спасителна лодка също липсвала. Имало дебело въже, здраво завързано за кораба, но краят му бил протрит и се носел във водата зад кораба. Товарът от 1,701 бъчви бил в наличност и непокътнат, като при разтоварването в Геноа се оказало че 9 бъчви са празни.
На борда имало запаси от годна храна и прясна вода за около 6 месеца, а личните принадлежности на екипажа и всичките им ценности били непокътнати. Изглежда корабът бил зарязан на бързо. Нямало следи от борба, нито от каквото и да е било насилие.
Образувало се следствие във Вице-Адмиралския Съд в Гибралтар за да се установят обстоятелствата около Мария Селесте и за да се определи награда за хората от Дей Грация, които спасили товара.
При детайлното проучване на кораба не били открити каквито и да е поражения по корпуса, кърмата, кила и кормилото – те били в пълна изправност. Единственото което направило впечатление на следователите била дълбока цепка в едно от перилата на парапета, вероятно от брадва, но пък нямало подобно оръжие на борда.
Нямало данни за пиратсво, или престъпление, нито за бунт, борба или насилие. В края на краищата, екипажа на Деи Грация бил възнаграден за спасяването на товара, но само с 1/6 от застраховката на кораба и товара, което за времето си не било много, и което навежда на мисълта, че властите не са били напълно убедени в невинността на екипажа от Дей Грация.
През изминалите век и половина, много теории са предлагани като обяснение на мистерията.
1 Една от теориите е , че Мария Селесте е била жертва на пирати, а екипажа убит и изхвърлен през борда. Но това изглеждало невероятно, имайки в предвид, че нито ценностите на екипажа, нито бъчвите са били взети от кораба. На борда не е имало следи от борба или кражба.
2. Някои смятат, че екипажа на Дей Грация са убили тези от Мария Селесте и после са изфабрикували историята за призрачния кораб за да си осигурят наградата за спасяването на товара. Това не е невъзможно, но е също доста съмнително, тъй като не е имало следи от борба, а и не са липсвали ценностите на екипажа. Освен това Мария Селесте отплавала повече от седмица преди Дей Грация, и би трябвало от Грация изобщо да не са ги настигали.
3.Възможно е Мария Селесте да е попаднала в буря. Вероятно водата е започнала да навлиза през борда, което е принудило екипажа да напусне със спасителната лодка мислейки, че кораба потъва. Корабът е намерен с много по-голямо количество вода отколкото е обикновено, и все пак недостатъчно, че капитанът да го евакуира. Интересното е, че по време на инцидента, в района не е докладвано за лошо време, включително бури.
4. На моряците е известен един спицефичен атмосферен феномен, известен като "убийствена/чудовищна вълна". Под такъв тип вълна се разбира необичайно високи вълни за даден момент. За разлика от цунамито - което се причинява от земетръс, движи се с висока скорост и се надига с приближаване към брега - чудовищната вълна изглежда се надига в дълбоки води или където редица фактори се скупчват, напр. силни ветрове и бързо течение (вероятно се дължи на резонанс). Така или иначе звучи невероятно екипажът да е избрал лодката пред кораба при такава ситуация.
5. Остава последната, най-правдоподобна теория – опасност от взрив на кораба заради бъчвите.Девет бъчви алкохол били намерени празни. Точно те били правени от червен дъб, а не като останалите от бял. Червеният дъб е по-порест и по този начин по-уязвим към течове, като течащите бъчви биха причинили натрупване на изпарения в трюма. Ако не са добре затворени, бъчвите биха могли да се търкат една в друга, и триенето между стоманените им обръчи би могло да причини искри. Опасността от експлозия, макар и слаба е напълно възможно да паникьоса екипажа. Още повече, че на кораба е била жената и малкото дете на капитана.
Слухът: А сега основното твърдение на екипажа на Дея Грация, което не било взето в предвид в съдебните протоколи и било отхвърлено поради липса на доказателства - според капитана на Дея Грация, когато той се качил на борда на Мария Селесте, по палубата имало различни раковини, много вода. Един от моряците показал захвърлена капитанска шпага на пода в трюма, с черна кръв по нея и парче пипало, което изглежда принадлежало на гигантски калмар. Следствието и съдът изискали пипалото, но открилият го моряк заявил, че го е запазил и имал намерение да го продаде. Малко по-късно морякът умрял от треска във Франция и така съдбата на пипалото останала неразкрита. Това навежда на мисълта, че корабът може би е бил нападнат от гигантски калмар.
Най-вероятно някоя от теориите е вярна, но до ден днешен историята на кораба-призрак си остава една неразкрита мистерия

Няма коментари: