Преди 1939 г. за рибите "ръкоперки" /клас "ръкоперки" е част от надклас "костни" риби/ се е пишело само в учебниците по палеонтология, тъй като видът се е смятал за отдавна изчезнал от лицето на Земята. За радост на изследователите обаче, природата понякога поднася невероятни изненади, които преобръщат представите на учените за еволюцията на видовете.
Но да се върнем към въпросната 1939 г. или по-точно 3 януари, когато проф. Дж. Л. Б. Смит, преподавател в колеж в ЮАР, получава писмо от някоя си мисис М. Куртене Латимер. В него дамата описала посещението си в музей на крайбрежието на Индийския океан, където й предложили да й покажат невиждана досега риба, уловена от местен траулер. Разбира се
мисис Латимер била изкушена от офертата и в писмото си до проф. Смит описала видяното, даже приложила и рисунка. В нарисуваното професорът разпознал белезите на отдавна изчезналия клас риба "ръкоперка". В чест на авторката на писмото проф. Смит нарекъл рибата "латимерия". Разбира се любопитството на учения било голямо, затова той веднага разпратил листовки с изображението на рибата и молба за информация, ако някъде тя
бъде уловена. Но въпреки обявената награда от 100 фунта стерлинги /солидна сума за времето си/ цели 13 години търсенето на проф. Смит било безрезултатно. Все пак съдбата му се усмихнала през 1952 г., когато се срещнал със собственика на малка шхуна. Морякът споделил, че риба като тази на рисунката, често се улавя около Коморските острови, намиращи се между Африка и о-в Мадагаскар. Той обещал да хване един екземпляр за
професора и след 10 дни, той вече държал ценния трофей. В крайна сметка това голямо откритие разкрива съществуването на "жив фосил", считан за изчезнал преди 70 млн. години и който твърде малко е еволюирал от появата си през Девон преди 400 млн. години.
Латимерията /Latimeria chalumnae/, наричана още "целакант", е един от двата открити досега живи представители на рибата "ръкоперки" /Coelacanthiformes/, другият е
Latimeria menadoensis. Постоянна популация от рибата обитава неголяма акватория около три от Коморските острови. Живее в дълбоки /около 400 метра/, студени /15-17 градуса/, солени морски води. Засега най-голямата уловена латимерия е била дълга 180 см, с тегло 95 кг. Счита се, че на възраст могат да достигнат до 60 години.
Рибата е тъмносиня на цвят, с ярко открояващи се бели петна. Именно по петната различните екземпляри се идентифицират и описват от изследователите. Латимерията има единичен, удължен псевдо-бял дроб, изпълнен с мазнина, издължено сърце, рибо-характерни черва със спираловидна форма и осов скелет, състоящ се от куха хрущялна тръба, наречена нотохорда. Костите на черепа имат шарнирни връзки, позволяващи да поглъща удра плячка. Тялото й е слузесто, тъй като не само люспите
отделят слуз, но екстретира през тялото си голямо количество мазнина.
Един от най-забележителните аспекти на тяхната биология е, че са вътрешнораждащи.
Раждат от яйца до 26 малки, които продължават развитието си от голяма жълтъчна торбичка в корема на майката. Бремеността е дълга, около 13 месеца и комбинирана с късното полово съзряване води до много ниско ниво на репродуктивни възможности и голям риск за вида от изчезване. През размножителния период рибите се откриват и разграничават по пол с помощта на рецептори за електромагнитни вълни, разположени в носовата част на главата. Те й помагат да засече и плячката си. Латимерията е хищна риба, предпочита малки рибки и безгръбначни, които живеят в дълбоките рифове и вулканичните склонове.
Сред другите необикновени "умения" на "живият фосил" е това, че може да стои на главата си и да плува назад с корема си обърнат нагоре. . При възникване на неблагоприятни
условия латимерията може да забавя метаболизма си и гмуркайки се на огромна дълбочина да минимизира хранителните си нужди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар