ЗАГАДКАТА " ГЛОЗЕЛ "

Френският изследовател на загадките на миналото Робер Шару твърди, че във Франция съществуват много неразпознати пирамиди и древни обекти. Най важна за автора обаче е пирамидата Глозел. В „ Непознатите богове” Шару пише: „ Малко се знае за цивилизацията Глозел с изключение на това, че несъмнено е съществувала преди Потопа – онзи грандиозен катаклизъм, който блокирал входа на пещерите при Ласко и погълнал некропола или религиозния център в Глозел, унищожавайки всички местни жители. По едно щастливо стечение на обстоятелствата, били изкопани около хиляда реликви, които се пазят в частен музей – камъчета, кремъци, съдове, таблички със знаци, изображения върху кост и т.н., които свидетелстват за много високоразвита култура. Писмеността от Глозел е най-древната известна ни писменост и без съмнение се явява прародител на финикийската”.
Цивилизацията Глозел е известна на ортодоксалните френски археолози, които като цяло я смятат за грандиозен фалшификат. В британското списание „ Нейчър” (257:355, 1975) се е появила статия със заглавие „ Аферата Глозел” на археолога Е. Т. Хол.
Хол разглежда противоречивия характер на находките:
” В света на професионалните археолози от 20-те и 30-те години принадлежността ви към „глозелистите” или „ антиглозелистите” определяла кои са вашите приятели и врагове. Това било особено характерно за академичната дисциплина, добре известна с жлъчните си спорове. Причината за тези междуособици е откриването на артефакти, които според повечето археолози били ( и за мнозина продължават да бъдат) неприемливи и съответно – обявени за фалшификати.
За първите находки било съобщено през 1924 г. от един местен селянин на име Емил Фраден, който и досега е жив и здрав и живее във фермата си в Глозел – изолирано село, южно от френския град Виши. Към тези находки скоро се присъединили и други, направени от някой си г-н Морле, доктор на Виши. Бурята се разразила от факта, че намерените предмети не приличали на нищо откривано дотогава и били най-различни по вид. Сред тях има глинени таблички с надписи на неизвестен език, керамични и други изделия със или без надписи, керамични фалически символи и изображения на животни върху кости или речни камъчета.
Никой от тези предмети нямал археологически аналози. Дори да се приемели като нещо ново, на мнозина се сторило невъзможно да приемат, че артефактите от очевидно различни периоди са били открити заедно. Например, очевидно неолитните камъни с врязвания били открити в един и същи контекст с покритите със знаци глинени таблички, които според някои представляват ранен вариант на иберийска писменост”.
Споровете около Глозел бушували кажи-речи без прекъсване до избухването на Втората световна война през 1939 г. През този период с находките се занимавали две международни комисии, които стигнали до противоположни решения. Провели се и пет съдебни дела с различен изход. Повечето британски археолози били категорично против глозелистите, докато на континента именити археолози като проф. Райнах изобщо не можели да приемат, че става дума за мащабна фалшификация.
Днес като цяло се смята, че находките от Глозел са фалшификати и през 1974 г. Професорът по археология от Кембридж Глин Даниъл решил да се сдобие с окончателни доказателства за лекцията си върху археологическите фалшификати. Той подложил няколко керамични фрагмента от Глозел на термолуминесцентно датиране с надеждата да покаже, че артефактите са много по-късни от предполагаемото. Станало обаче така, че термолуминесцентния анализ ясно показал, че керамиката изобщо не е съвременна, а е изработена някъде през галско – римския период. Резултатите били публикувани в изданието на „ Антикуити” от декември 1974 г.
В статията си в „ Нейчър” Хол пише:
” Тези резултати, подтвърдени по-късно от допълнителни проучвания, отново доведоха до разкол между археолозите. За някои възрастта на керамиката не представляваше особена изненада, макар, че наличието й в същия контекст, в който са открити и други по-неприемливи материали, като гравирани кости и речни камъни с очевидно неолитен характер, ( които се поддават по-трудно на датиране), прави разплитането на цялата история изключително трудно. Други археолози продължават да смятат случая за безвкусна шега и са убедени, че термолуминесцентното датиране е погрешно. За тях това е все едно да кажеш на някой физик, че законите на термодинамиката вече не са в сила – нищо чудно, че им е трудно дори да слушат повече за всичко това.”

Не е изненада, че съвременната наука отказва да приеме Глозел като древен обект, тъй като това означава пълен крах на всички господстващи в момента теории за праисторията на Европа. В този случай обаче специалистите са потвърдили, че находките от Глозел са наистина древни:
” На симпозиума по археометрия, състоял се през март в Оксфорд, бяха съобщени подробности за проучването на Макеръл от университета в Единбург и на Междал от Дания. Резултатите бяха дискутирани съвместно от физици и археолози. Вече едва ли може да има съмнения, че материалите са съвременни...Измерванията категорично показват, че керамиката не е съвременен фалшификат, макар да е малко трудно да се определи със сигурност дали е галско-римска или средновековна”.
В най-лошия случай Шару е оправдан относно твърденията му за автентичността на находките в Глозел – кауза, която защитавал в продължение на много години.