събота, 6 ноември 2010 г.

Хомо сапиенс - разумен човек


Според редица антрополози, това стъпало, което водело към H. sapiens, било неандерталецът (Homo neanderthalensis, или както сега е прието Homo sapiens neanderthalensis). Неандерталецът се появява преди около 150 000 години и първите типове от този вид процъфтявали до преди около 40-35 000 години, отбелязано несъмнено с присъствието на добре оформения H.sapiens (H.sapiens sapiens). Тази епоха съответства с настъпването в Европа на Вурмското заледяване, т.е най-близкия до съвременността ледников период. Други учени не свързват произхода на съвременния човек с неандерталеца, позовавайки се на това, че морфологическата структура на лицето била толкова примитивна, че не е могла да еволюира до H. sapiens.

Неандерталците представлявали животноподобни хора - с приклекнала стойка на тялото, с изданена напред глава, върху къса шия, създаващи впечатление, че все още не са достигнали ходенето на два крака. Картини и реконструкциите от глина обикновено подчертават тяхната окосменост и неоправдана примитивност. Такъв образ на неандерталеца в повечето случай се оказва изкривен. На първо място, ние не знаем били ли са неандерталците окосмени или не. Второ - всички те са ходели изправени. Що се отнася до наклона на тялото им, както сочат свидетелствата, то вероятно те са получени при екземпляри, страдащи от артрит.

Една от най-удивителните особености при всички находки от неандерталци, се състои в това, че по-примитивните на външен вид, са съществували по-късно във времето. Това е така нареченият класически неандерталски тип, черепът на който се характеризира с ниско чело, тежки вежди, разполовена брадичка, издадена напред челюст и дълга и стеснена черепна кутия. Въпреки това, обемът на мозъка им бил повече отколкото на съвременния човек. Те определено притежавали култура: има свидетелства за погребален култ, възможно е и култ към животните, доколкото заедно с изкопаемите останки на неандерталци, са намирани и кости на животни.

Преди време се считало, че представителите на класическия тип неандерталец, обитавали само южна и западна Европа, а произходът е свързан с настъпването на ледниковия период, поставящ ги в условия на генетическа изолация и климатически отбор. Но до ден днешен явно сходни форми са открити в някои региони на Африка и Близкия Изток, а също и в Индонезия. Това широко разпространение на кладическия неандерталец, ни заставя да се откажем от изложената теория.

В дадения момент не съществуват доказателства за постепенното морфологично превръщане на класическия тип неандерталец в съвременния тип човек, с изключение на останките, открити в пещерата Схул в Израел.Черепите, открити в тази пещера, значително се отличавали един от друг. Някои от тях притежавали признаци, поставящи ги в промеждутъчно положение - между два човешки вида. По мнение на някои специалисти, това се явява доказателство за еволюционното изменение на неандерталеца към човека от съвременен тип. Тогава, както считат други, дадения феномен - резултат на смесени бракове между двата типа хора, предполага, че H.sapiens е еволюирал независимо. Това обяснение се поддържа от факта, че още преди 200-300 000 години, т.е. до появата на класическия неандерталец, съществувал тип човек, който се отнасял по-скопо към ранния H.sapiens, а не към "прогресивния" неандерталец. Става дума за добре известната находка от фрагменти от череп, намерени в Англия и по-цялостната черепна кутия от Щайнхам (Германия).

Разногласията по въпроса за "неандерталския етап" в еволюцията на човека, отчасти е свързана с това, че не винаги се отчитат две обстоятелства.

1. Възможността за същесвуване на по-примитивни типове от всеки еволюиращ организъм в относително неизменен вид, по същото време, в което други разклонения на същия вид се подлагат на различни еволюционни изменения. 2. възможни са миграции, свързани с промяна на климата. Такива премествания се повтаряли в плейстоцена по време на настъпването и отстъпването на ледници, когато човекът е можел да се придвижва в климатическите зони. По такъв начин, разглеждайки продължителни периоди от време трябва да се отчете, че популациите, заемащи даден район в определен момент, не задължително се явяват потомци на популация, обитаваща същия район в по-ранен период от време. Не е изключено ранните H. sapiens да са мигрирали из регионите, където са се появили, а по-късно да са се върнали на предишните места след много хиляди години, успявайки да претърпят еволюционни изменения. Когато напълно оформеният H. sapiens се появил в Европа преди 35-40 000 години, в последния, по-топъл период на ледниковия период, той несъмнено изтласкал класическия неандерталец, който заемал този регион в течение на 100 000 години. Сега не може точно да се определи, преместила ли се е популацията на неандерталците по-на север, следвайки обичайната за тях климатична зона, или се е смесила с настъпващия в нейните територии H.sapiens.

Няма коментари: