четвъртък, 4 ноември 2010 г.

“РОЗЕТСКИЯТ КАМЪК” НА ЕЗИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ


За Големия каменен кръст от Североизточна България отдавна се знае, че на самото му лице централно са изобразени множество известни прабългарски езически знаци IYI, оградени в окръжности, сякаш да ни “набият в очите” странното за нас крещящо съжителство на християнска и езическа символика. /вж. фиг. 5/ Дошъл ли е моментът, когато този преминал като по чудо през вековете изящен и солиден каменен информационен носител на послание предназначено за идните поколения, ще проговори на нас потомците. Дали сме придобили нужните знания и вече сме готови да чуем и да разберем гласа на предците, идващ от далечното минало.
Най-отгоре на кръста с огромни букви е написано СТ ОТЦ, което потвърждава, че става въпрос за Светия Отец, а от генеративния език на прабългарите се знае, че IYI се чете ЪТъЪ и означава “Този Баща този” или “Това е той Бащата”. Двойно посоченият Баща може да бъде само височайшият Бог-Отец на вселената, който в християнството също е известен като “този, който е”. Дотук няма разминаване между съдържанието на древния езически символ IYI и християнското разбиране за СТ ОТЦ - Светия Отец, т.е. IYI има абсолютно същото значение. Като пазители на първоизразния генеративен език нашите български предци много добре са знаели, че едно от значенията на Y освен мъж и баща е числото три. Ето защо те пределно ясно са разбирали, че този древен знак IYI едновременно символизира и християнската Света Троица. Те всячески са се стараели да покажат на незнаещите за какво става дума. В първите два реда от надписа на кръста директно се заявява “Другият Св. Кръст в кръговете е АТУ /така те наричат ЪТъЪ/, свято име на Светата Троица”./вж. фиг. 4; чйеръйек предполагам, че има значение на кръг, подобно на чарк, чакръг, геврек/ А точно над надписа в голям кръг изрично поставят превод на IYI на църковно славянски - АТУ. /вж. фиг. 3/ За да разберат и слепите, че това е истински оригинален знак едновременно на Светия Отец и на Светата Троица, дори го наричат “другия Свети Кръст”.
Но кой би дръзнал да се осмели да издигне една правдива идея пред фанатичното лице на всемогъщия средновековен християнски канон. Ако се съди по прецизността на оформлението и съвършенното изписване на каменния кръст с букви образци от края на 9 век, то спокойно бихме заключили, че това представлява царско дело, начинание достойно за велик владетел разполагащ с огромна власт. И наистина, в най-горната част на кръста, както подобава е поставен голям монограм на велемощната личност възправила се срещу църковния канон. /вж. фиг. 1/ Без особени трудности се разчита името “Болга”.Това може да бъде само княгиня Болга /т.е. Велика/, дъщерята на Владимир Хръсате (889 - 893 год), детронирания и ослепен за измяна на християнската вяра Борисов син. На монограма ясно се вижда змия, която по прабългарска традиция означава годината на раждане на княгинята, а може би загатва и за владетелския род Дуло. На третия ред от надписа четем “Написа се по волята на Болга, царската дъщеря” /от лявата страна камъкът очевидно допълнително е бил отдялан и първите букви липсват/. Пред очите ни се разкрива грандиозен сблъсък на епохата, за вяра и за корона. Болга остава предана на бащината си мисия за примирение на християнската догматика с основни понятия от езичеството, знаейки за общия им исторически корен, в името на мира, обединението и ненасилието в обширната новопокръстена държава и по този начин да я предпази от неминуемия разпад, който предстои. Единствено спасително решение, натъкнало се на ожесточена съпротива от страна на ортодоксалните управляващи среди в Дунавска България. Цар Владимир Хръсате /сега вече спокойно може да го наричаме така, а някъде в изворите е известен и като хаган/ бива свален от трона и за наказание ослепен. 52 висши болярски рода са посечени най-безмилостно, начело със стария кавхан Исбул. Страната затъва в безумно насилие организирано от правоверните християни, подкрепяни щедро с парите на Византия.Срещу поставения на трона трети Борисов син Симеон (993 - 927 год.), ревностен ортодоксалист, завършил Магнаурската школа в Цариград, се надига голяма езическа военна коалиция, считаща го за узурпатор и готова за пълен реванш на езичеството. В състава и влизат както представители от рода Дуло в лицето на кана на Черна България Арбат, бъдещ основател на Унгарската държава в Централна Европа и на бъдещия Киевски владетел Игор, така и представители на вътрешната езическа опозиция начело с наследниците на екзекутирания кавхан Исбул от Охрид. Но коя е най-знаковата фигура, която оглавява похода срещу Симеон се разбира от четвъртия ред на надписа “(Болга) доведе от Унгария военна армия..” /има се предвид старото местообиталище на маджарите, угри, уни, оногондури; кан Арбат е по майка маджарин/. Виждаме царската дъщеря, не само в идеологическа битка с врага, но в реални военни условия да се сражава за бащина вяра и царство.
От историята е известно как се развиват събитията по-нататък. Изоставен дори от съюзника си християнска Византия, която естествено не пропуска случая коварно да забие нож в гърба на България, през 894 год. Симеон губи катастрофално първата война с езичниците и едвам спасява живота си зад коравите крепостни стени на Дръстър. Но в последвалия втори тур на войната, с помоща на печанегите, маджарите са изненадани тотално и напълно унищожени. Християнските сили на Симеон тържествуват в цяла Скития и това става причина да се извърши последното голямо разделение на народите от пределите на бившата скитска Велика България по религиозен признак. Маджарите и много езичници предвождани от Арбат заминават в бившите панонски земи на сродниците си авари, където според “Джагфар Тарихи” дори възстановяват стария си хунски език, забравен в значителна степен поради бързо напредващата турцизация /не случайно някои извори ги наричат турки/. Мюсулманите начело с Алмиш Джафар от рода Дуло завинаги се преместват в ислямска Волжка България със столица град Болгар, а съюзникът на цар Симеон, руският новгородски болярин Олег, Киевски владетел, се радва на неговото царско приятелство. Симеон му изпраща обучени български свещеници и много християнски книги, с което започва организираното покръстване на Киевска Русия. Каква е по-нататъшната съдба на безстрашната царска дъщеря Болга също се знае от историята. Вече като Велика руска княгиня, съпруга на Киевските владетели Олег, а после на Игор, очевидно в ролята си на знатна фигура от рода Дуло, най-активно участва в политическия живот, доминиран в началото от чичото цар Симеон. След смъртта на Игор през 945 год. Болга на практика поема в свои ръце управлението на огромната Киевска държава, защото синът и Светослав-Борис е още малолетен. За невероятния претиж на Великата Княгиня Олга /Болга, Велика/ в Средновековния свят съдим по нейното историческо посещение в Цариград през 955 год., когато тя е на 68 години. Посрещната с изключително високи почести от ромеите, въпреки всичко тя не сключва църковно съглашение с тях, което показва, че до последния си дъх не отстъпва от идеите на баща си цар Владимир Хръсате.
Синът на Олга княз Светослав-Борис, кръстен на прадядо си Борис Първи (852 - 889 год.) /БъРъ ИЗъ - пре много блясък - т.е. преводно Светослав/, според разбиранията на тогавашната църква остава езичник до края на дните си. Трагично завършва опитът на Светослав-Борис да си възвърне дядовия престол на Дунавска България, за който воюва безуспешно майка му, дъщерята на ослепения цар Владимир Хръсате. След кървави боеве той превзема през 972 год.столицата Преслав и дори се споразумява с братовчед си българския цар Борис Втори (969 - 971 год.), кръстен също на прадядо си Борис. Но вече е твърде късно. Фатално изчерпили силите си в междуособиците, обединените български и руски войски стават лесна плячка на сатанинската византийска лукавост. Печенеги убиват Светослав-Борис при завръщането и от черепа му правят чаша.След дълго продължила, невероятно мъчителна и драматична съпротива, българската държава отсам Дунав рухва и бива унищожена от ромеите.
Така след ожесточени битки приключва епохата на прехода от презряната езическа вяра към контролираното от Константинопол ортодоксално православие в Източно Европа. Империята триумфира и удължава агонията си с още четири века, но днес тя е отдавна изчезнала от картата, а държавите, в които пося непреклонния си дух княгиня Олга определят съдбата на нашето съвремие. И ще пребъдат занапред докато потомците носят в сърцата и умовете си божествения кръст на истината, кръста на Великата Болга.
Борислав Иванов Иванов
гр. Бургас, 30.10.2005 год.

Няма коментари: