неделя, 7 ноември 2010 г.

Средиземноморието е било суша?










Философът Филон Юдейски ( или Александрийски, ок. 25 г. пр. Хр. – 50 г. сл. Хр.), който споменава за древни катаклизми в трактата си „За нетленността на света”, пише: „ Помислете колко много участъци земя, не само намиращите се на брега, но и такива, които са изцяло навътре в сушата, са били погълнати от водите. Помислете и как огромни количества суша са се превърнали в море, в което днес плават безброй кораби. Кой не знае за най-свещения Сицилийски провлак, който в стари времена е свързвал Сицилия с Континентална Италия? Огромните морета от двете страни се развълнували от силните бури и се срещнали от противоположните посоки, сушата била победена и разкъсана. Вследствие на това Сицилия, която преди била част от основната суша, се е превърнала в остров. Казано е, че изчезнали и много други градове, погълнати от разбушувалото се море”.
И наистина, геолозите смятат, че Сицилия и Малта са остатъци от изгубен свят с големи езера, който бил свързан с Африка и бил обитаван от слонове – пигмеи, хипопотами и ловци от „ ледниковата епоха”. През 1746 г. натуралистът Бюфон изказал предположението, че Атлантида се е намирала недалеч от Сицилия, а голяма част от Средиземноморието е представлявало суша. По-късно, когато водите на Атлантическия океан проникнали в Средиземноморието, Атлантида и Сицилия били разрушени.
През 1970 г. се състоя експедицията на „ Гломър Чалънджър” под ръководството на проф. Кенет Дж. Сю, по време на която били взети дълбочинни проби със сонди от средиземноморското дъно. През 1983 г. издателството на Принстънския университет издаде книгата „ Средиземноморието е било пустиня”. Сю стига до заключението, че Средиземноморския басейн наистина е бил суша, по-късно наводнена от Атлантическия океан.
Модерно оборудвания кораб „ Гломар Чалънджър” взел редица проби от различни райони на Средиземноморието. При изучаването им в тях били открити гипс, сол и евапоритни отлагания, от които учените стигнали до заключението, че районът е представлявал солено море, което впоследствие пресъхнало и се намирало под морското равнище – нещо подобно на Мъртвата долина в Източна Калифорния.
Сю пише: „ Вероятно цялото Средиземноморие е било потопено, когато портата на Гибралтар рухнала. Наличните данни са изключително интересни...”. Според автора Средиземноморието вероятно е било сухо преди 5-10 милиона години. В случая обаче не е правено радиовъглеродно датиране и заключението му се основава на приблизителната преценка на скоростта, с която се натрупват отделните пластове. Геолозите униформисти твърдят, че за това са необходими милиони години. От катастрофична гледна точка обаче при катаклизъм е възможно само за няколко дни да се получат пластове с дебелина по няколко метра. Кое становище е правилното?
Възможно е Сардиния да е била свързана с Европа до около 6000 г. пр. Хр. На острова има почти 7000 „ нураги” – каменни структури, които обикновено се датират към бронзовата епоха ( ок. 2500 г. пр. Хр.), макар че може и да са по-древни с хиляди години. В „ Рийдърс Дайжест” четем: „ Озадачаващ е фактът, че нурагите са по-малобройни по крайбрежието, откъдето е най-вероятно да дойде заплахата, отколкото във вътрешността.”
Възможно ли е нурагите да са били издигнати по времето, когато съвременната брегова линия не е съществувала? На островите Малта и Гозо има много гигантски постройки, които са били пометени от вода в посока запад – изток. Голяма част от тях вече са под водата. Това хвърля светлина върху някогашната география на Средиземно море. Оказва се, че Европа, Азия и Африка са били свързани със суша.

Няма коментари: