понеделник, 15 ноември 2010 г.

ЗЕМЕДЕЛИЕТО В ДРЕВНОСТТА – в търсене на липсващата брънка


Един от най – интересните аспекти на мистериите в историята е самото съществуване на тези мистерии, върху които да си блъскаме главите.

Защо историята е пълна с толкова много аномалии и загадки ? Вярно е, че цялостното ни обучение и възпитание са ни подготвили да приемаме подобни несъответствия спокойно, но ако погледнем нещата от друга гледна точка, просто не се връзват. Знаем историята на Америка, Европа, Рим и Гърция, при това забележително подробно – макар че е отпреди три хилядолетия – както познаваме собствения си живот. И ако не я знаехме, щяхме да го приемем като нещо странно и неприемливо. Но когато погледнем доста назад в историята, още преди Вавилон, Шумер и Египет, перспективата почва да се размива. Възможните обяснения са следните: 1) нашите идеи и убеждения за начина, по който се е случила историята, влизат в конфликт с истината; 2) всички страдаме от колективна амнензия по неизвестни причини.

Относително доскоро нямахме ни най-малка представа за корените на нашата цивилизация. Не знаехме кой е изобретил колелото, замеделието, писмеността, градовете или което и да било друго нещо от всекидневието ни. И което е още по-интересно, по някакви чудновати, напълно неясни причини, почти никой не е искал и да знае за тези неща; дори историците са предпочитали да оставят руините на човешката история да лежат заровени под пясъците на пустинята. Подобно отношение изглежда точно толкова странно, колкото и самите мистерии.

Никога не вреди да се върнеш обратно към началото и да прегледаш повторно всичко, което си мислиш, че знаеш, за да провериш кои всъщност са „ реалните факти”.

Нека сега се върнем назад и да разгледаме сцената на ранната човешка еволюция – така, както ни я описва науката. Нашите предшественици се озовали в свят, пълен с природни чудеса. Изправили са се срещу предизвикателствата, които природата им предлагала – всяко едно от тях касаело непосредственото им оцеляване.

В самото начало не разполагали с никакви оръдия на труда и оръжия, така, че се борели с трудностите с рогата напред, както правят животните. Това е в най – общи линии картината от далечното ни минало – картина, която е добре да не забравяме.
Днес знаем точно как са живели хората през каменната епоха, защото много племена по света и досега живеят, както са го правили през последните 500 години – племена, които ние сме изучили много подробно и задълбочено.

Но през последната ледникова епоха всичко претърпява драстични промени. Най-неочаквано няколко племена избират съвсем нов начин на живот. Изоставят битието си на номади, установяват се на едно място и започват да отглеждат определени култури и да опитомяват някои видове животни. За тези първи стъпки по посока на цивилизацията има предостатъчно описания, но никой не си е направил труда да ги анализира на по-дълбоко ниво.

Какво ги е принудило да се променят така внезапно ? Отговорът на този въпрос е далеч по-труден, отколкото сме си мислели. Първият проблем се натрапва от само себе си. Хората от палеолита не са консумирали зърнени култури, а те стоят в основата на земеделието и са базисна храна за цивилизацията. Трапезата на първобитните хора се е състояла от крехко диво месо и пресни диви зеленчуци и плодове.

Най- общо казано, еволюционното несъответствие се крие в липсата на връзка между характеристиката на храната, консумирана след началото на „ земеделската революция „ преди около 10 000 години и близо двата милиона години история на нашия вид като първобитни ловци. Съвременните ядивни тревни семена са могли да бъдат на разположение на преобладаващата част от човечеството едва след съответното им култивиране, най вече заради ограниченото им географско разпостранение. Следователно човешкият геном е най- добре адаптиран към онези храни, които са били на разположения на хората в предземеделската епоха. И този извод ни изправя пред енигма, която е точно толкова трудна за разгадаване, колкото на Голямата пирамида.

Как и защо нашите предшественици са извършили този скок ? И щом като опитът им с дивите семена се е равнявал почти на нула, как са знаели начините на отглеждането им или дори дали се ядат? Ако загърбим тези умозаключения, трябва да отбележим, че към внезапната поява на шумерската и на египетската цивилизация зърнените култури вече са били напълно усвоени, което изизсква изключително висока степен на познания и опит с растенията, както и достатъчно време.

Ако някой от вас разполага с известен опит в земеделието или селското стопанство, не може да не знае, че дивите култури са напълно различни от култивираните хибриди. Неоспорим е фактът, че първобитните ловци не са имали абсолютно никакъв опит в култивирането на растенията и опитомяването на животните, така че със сигурност е изминало много повече време от точката нула до напредналия стадий на прогреса, отколкото историците се опитват да ни внушат.

Не можем да не се запитаме откъде са дошли тези познания? Как така човекът от каменната епоха внезапно е придобил необходимите умения за култивирането на растенията и за опитомяването на животните, при това до такава степен, че да го върши с ефективността, която ни е известна? В египетските и шумерските рисунки откриваме чистокръвни кучета, например хрътки – как са успели така бързо от вълци да се превърнат в кучета?

Обичайните отговори се усложняват преди всичко от следните аспекти на човешкия прогрес: 1) изключително бавният напредък на човечеството през каменната епоха и 2) внезапното създаване и усъвършенстване на нови оръдия на труда, нови храни, както и нови форми на социално устройство, за които няма никакъв прецедент.

Ако първите хора са консумирали диви семена и са експериментирали с хибридизация на растенията продължителен период от време, еволюирайки през очевидни стадии на своето развитие, то несъмнено бихме разбрали този процес. Но как да тълкуваме сценария в периода от каменната епоха до Голямата пирамида в Гиза ?

Култивирането на растенията е сложна наука. Известно ни е, че е практикувана в Шумер и Египет, както и от древните израилтяни. Ако някой се съмнява в това твърдение, нека се замисли по въпроса, че днес ние отглеждаме същите житни култури, които са отглеждали и хората в древността. Фактът е повече от странен и затова заслужава задълбочен анализ. Съществуват стотици други възможни диви растения, които също биха могли да бъдат култивирани. Защо обаче не сме разработили други семена от други видове растения през последните 3000 години ?

Как е възможно хората, едва излезли от каменната епоха, с оскъдните познания, които тогава са притежавали, да изберат най-добрите семена за култивиране ? И което е по-интересното, те не само, че разрешили всички гореизброени сложни проблеми, но и доста бързичко се досетили как да правят вторичните продукти от тези житни култури. Шумерите са правели хляб и бира още преди 5000 години, въпреки, че техните най-близки предшественици – според антрополозите, разбира се, - не са знаели абсолютно нищо за това и си живеели, събирайки диви растения и ловувайки дивеч из горите. Сякаш на някакъв етап са получили точни указания от някого, който е знаел всичко за земеделието. Но този някой не биха могли да бъдат предците им, защото, според традиционната наука, тези предци са били обикновени първобитни ловци.

Възстановката на тези светкавични преходи е неимоверно трудна, особено след като е придружена от радикални промени във всеки друг аспект на човешкия живот. Как и защо хора, които не са познавали друго, освен номадския начин на живот и егалитарната социална структура, успяват толкова бързо и така драстично да се променят ? Какво ги е накарало да започнат да строят градове и да създават прецизно стратифицирани цивилизации, когато не са имали никаква представа от подобни неща ? Къде са предвестниците на въпросния прогрес ?

Човешките същества познават единствено постъпателната еволюция на формите, прехода от нещо просто към нещо сложно – а не от едната страна кирпичени покриви на вкопани в земята къщурки, а от другата – едромащабна архитектура, използваща мегалитни каменни късове и сложна инженерна мисъл, изискваща истинско майсторство.

Такива междинни стадии на развитие обаче липсват. Шумерските плочи с клинописно писмо обрисуват доста сложни иригационни системи, интензивно селско стопанство, пекари и пивоварни. Приемаме всички тези неща за даденост, но никой не си прави труда да постави под въпрос изводите, които се подразбират. Приемаме за даденост, че техните предци са усвоили своите земеделски умения в продължение на хилядолетия – и точно това може да се очаква, ако разсъждаваме логично. Но случаят изобщо не е такъв.

Най – първите и най-примитивните експерименти в областта на земеделието, документирано от археолозите, са се случили в Йермо и Йерихон. Тогава те са били малки, скромни селца, отглеждащи шепа прости земеделски култури, но хората продължавали все така да ловуват и да събират диви растения,така че не биха могли да се определят като същински земеделци. Проблемът е, че между тях , от една страна, и Шумер и Египет – от друга, не съществува абсолютно никаква междинна фаза. В същия ред на мисли няма малки зикурати и малки пирамиди, нито каквато и да било друга прогресия, доказваща, че занаятчиите от каменната ера внезапно са се сдобили с умението да ваят сложни статуи и каменни плочи.

Ортодоксалните теории разчитат все повече и повече на „ официалното” становище на властите, отколкото на добре аргументираните и добре документирани факти. Достигнали сме до кризисен етап в областта на антропологията, историята и археологията, защото обичайните им тези са неспособни да дадат отговор на все по- нарастващия брой аномалии. Обясненията им са плоски и съшити с бели конци, а баластът им става толкова голям, че вече всеки момент ще се сгромолясат под собствената си тежест. Късчетата информация, които предлагат, въобще не са в състояние да съвпаднат така, че да образуват едно смислено цяло.

Преди няколко години, докато изнася лекция в един университет, бележития палеоантрополог Луис Лийки е запитан от студент за „ липсващата брънка” в еволюцията. Той отговаря: „ Липсващата брънка е не само една – липсващите брънки са стотици ! „

Този факт е още по-актуален за културната еволюция. Докато не открием тези липсващи брънки, ние ще продължим да приличаме на болни от амнезия, още дълго опитващи се да намерят някакъв смисъл както в модерния си живот, така и в своята колективна история.

Уилт Харт, английски журналист

Няма коментари: