вторник, 2 ноември 2010 г.

ВОДАТА ЗАЛЯЛА СВЕТА


Всемирния потоп...истина или мит? В древните шумерски, вавилонски и финикийски легенди, в
митовете на южноамериканските и североамериканските индианци, в преданията, идващи от древните речни цивилизации в Индия и Китай, с почти едни и същи думи се разказва за
най-голямата катастрофа, сполетяла Земята в
зората на човешкото развитие - Всемирния потоп. И във всички легенди, митове и предания, присъства човек, който спасява живота на планетата, построявайки кораб, на който събира хора и животни. В библейската притча, това е Ной. В шумерските легенди - Утнапищим. Всъщност, общите елементи във всички митове може да бъдат групирани така:
- Един избранник бил предупреден за надигащото се бедствие;
- Останалите хора не обръщали внимание на предупреждението;
- Наводнението било предшествано от космически явления;
- Избранникът, заедно със семейството си се спасява или на кораб, или на висока планина;
- Ако става дума за кораб, той изпраща птица, за да узнае дали водата се е отдръпнала; -
Накрая той достига до суша - обикновено това е планина;
- Преживелите бедствието правят всичко, което е по силите
им, за да продължат своя род.Какво се случило?Каква била всъщност тази глобална
катастрофа, която разтърсила с такава мощ съзнанието на древните ни предци? Въпросът е в това, дали в митовете се разправя за един наистина всеобщ катаклизъм, или става дума за локални събития. Много факти говорят, че става дума за всемирна катастрофа. Професор Франк Хибен описва пораженията от бедствието в книгата си "Изчезналите американци" така: "Това била катастрофическа, всеобща гибел с такива колосални мащаби, че е страшно даже да си го представим". По нататък той пише, че в Аляска това изглеждало така, сякаш
"целият животински и растителен свят застинал внезапно в зловеща гримаса".
Една легенда на индианците от щата Онтарио разказва за небивало топене на ледовете, което причинило потопа. "В началото на времето, когато имало много сняг, малка мишка прегризала дупчица в кожената торба, където се пазела слънчевата жарава. Тя се разсипала над земята и в един миг разтопила всички снегове и ледове. Разтопената вода се издигнала чак до върховете на най-високите дървета и продължила да се издига, докато не потопила най-високите планини". През 1975 година, при едно дълбоководно изследване на шелфа в Мексиканския залив, бил установен бърз подем на водното ниво с няколко десетки метра на година. Това се случило около 9600 г. пр. Хр. По думите на известния океанограф и геолог Чезаре Емиляни: "...това предизвикало широкомащабно наводнение на ниско разположените земи, много от които били населени с хора. Явно вълната била огромна по
своите размери. Ние утвърждаваме, че това събитие може да послужи като обяснение на разказите за потопа, които са общи за много евроазиатски, австралийски и американски предания". Наистина фактите доказват неоспоримо, че в далечното минало се разразила небивала по мащабите си катастрофа, която оставила трайни следи в съзнанието на човечеството. Но какво япридизвкало? Коя била причината да се случи това ужасяващо събитие? ХипотезиСъществуват множество смели хипотези, обясняващи причините. Ето някои от тях: - Падането на гигантски метеорит във водите на Мировия океан, предизвикало издигането на огромна приливна вълана, с размерите на планина, която обиколила земното кълбо;
- Срещата на Земята с ледена комета, предизвикало нарушение на водния баланс на планетата;
- Свръхмощен вулканичен процес от планетарен мащаб предизвикал титанично цунами, потопило цялата суша.
Съществуват още множество хипотези, коя от коя по-невероятни.
Но за нито една от тях няма достатъчно доказателства, кото да потвърдят, че това е станало в действителност. Най-древният източник, който споменава за това страхотно събитие, са древните шумерски и вавилонски предания. И по-конкретно - разказа за тази катастрофа, който бил съхранен на глинени плочки през 21 век пр. Хр. Тогава, преди 4000 години, населението на древните Шумер и Вавилон, живяло в Месопотамия (днешен Ирак), между двете реки - Тигър и Ефрат. Тогава климатът бил по-влажен, а дъждовете - по-продължителни. В едно шумерско предание се казва, че веднаж валял проливен дъжд 7 дни и 7 нощи. Възможно е след такъв порой, водите на Тигър и Ефрат да са излезли от коритата си и да са заляли цялото Междуречие. Между другото, даже сега, когато най-продължителните дъждове не валят повече от две денонощия, количеството на
водата в реките Тигър и Ефрат, по време на наводнение, може да се увеличи до 50 пъти(!).
P.S. От мои лични наблюдения и след анализ на доста литература по този въпрос стигам до следното заключение - Всемирния потоп е факт ! Трябва да се отбележи, че стария северен полюс на Земята не е бил Арктика както е сега,а в залива Хъдсън, Канада, затова се е наричал Хъдсънов полюс, както можете да видите на снимката. Това обяснява защо всички мегалитни обекти по Земята са ориентирани спрямо стария северен полюс ! По това време нивото на Световния океан е било по-ниско от сегашното със 150-200 метра. Морета като Средиземно и Черно още не са съществували. Това, което се е случило е внезапно изместване на земната кора, което води и до промяна на полюсите. Целите полярни шапки се разтапят с огромна бързина, което води до драстично покачване на нивото на Световния океан.
Много мегалитни обекти като това край остров Йонагуни биват потопени в океана. Образуват се нови морета, включително и гореспоменатите. Голяма част от тогавашната фауна и флора измира, както и тогавашните свръхцивилизации. Що се касае до проливните дъждове, това може да се обясни и с драстичното покачване на температурите. В поречието на реките Тигър и Ерат в шурф, прокаран на дълбочина 14 метра от повърхността, английският археолог Леонард Уули открил дебел триметров слой от глинести утайки без следи от човешка култура. Преминавайки през този слой, Уули изровил късове от тухли и керамика, принадлежаща на съвсем друга култура и на съвсем друг народ – шумерите.
По такъв начин разкопките на английския археолог Уули доказали, че Потопът е исторически факт.

1 коментар:

Анонимен каза...

Идеята не е съвсем нова, но понеже твърде много се противопоставя на "традиционните" схващания, на нея не се гледа с добро око от обичайните "наука-трегери".
Лично аз се запознах с нея от книгата на Греъм Хенкок "Underworld". Въпросите и аргументите на автора са достатъчно добре описани и илюстрирани със събитията описващи обекти край: Източното крайбрежие на Индия на дъблочина 23-25 м под днешното океанско ниво; долината на р.Сарасвати и поселищата в нея; освен по-известните Харапа и Мохенджо Даро, споменава се и град на границата между днешните Индия и Пакистан, на възраст около 9000 години; Йонагуни, Япония; както и находките в една от пещерите на Малта - рисунки в стил "Ласко", със съзнателно въведен ограничен достъп от 50-те години, а сетне дори и механичното им заличаване; откритата в самото начало на ХХ-ти век "костница" в пещера, съдържаща към 6-7 хиляди произволно струпани човешки скелета по време на изкопно-проучвателните работи, от които до днес са останали само 7 черепа; както и други някои коментари за плитчините край Големите Бахами и на още няколко места по света. Има и приложени моделни карти на катастрофалните заливания от бързо покачилото се морско ниво - към 60 метра за по-малко от 500 години, следствие топенето на Европейския и Американския ледени щитове и др.