Гравитацията е убила гигантите ?

Интересен материал на автора Сашо Сълков, доказва и моята идея за изчезването на гигантите, че може би виновна за тяхната гибел е ... гравитацията:
200 млн. г. е продължило господството на динозаврите на Земята. „Изведнъж“ изчезват. Според наложените теории причините са или активна вулканична дейност, която е променила климата, или паднал преди 65 млн. г. огромен метеорит. И двете хипотези обаче не дават отговор на множество въпроси, като например защо метеоритът ги е убил „внезапно“ - в продължение на 1 млн. години? Как костите на аржентинозавъра (на рисунката вдясно) са издържали на тегло, до 25 пъти по-голямо от това на слона? Как брахиозавърът, който има шия до 10 м, е кръвоснабдявал мозъка си, докато се храни с вдигната глава? И защо гигантските животни не са компактни, а махат с дълги опашки и криле? Отговорът на изследователя Сашо Сълков е друг - вероятно тогава гравитацията е била по-слаба.

Както всички знаем, повече от 200 млн. г. Земята е била под господството на динозаврите. „Изведнъж” те измират. Едва ли има и дете, което да не знае тази история. Тя буквално се е сраснала с нашето съзнание. Теориите как това се е случило са много, но най-силно са се наложили две.

Едната, по-малко популярната, е, че Земята преди 65 млн. г. е повишила своята вулканична активност, при което в атмосферата са били изхвърляни огромни количества прах и пепел. Това силно е повлияло на климата и в резултат най-напред е пострадал растителният свят на планетата. Оттам като първо следствие са измрели тревопасните, а след тях и месоядните динозаври.

Другата теория, която като че ли е по-широко разпространена, е от космически характер. Върху Земята с висока скорост е връхлетял огромен метеорит или комета и като краен резултат е довел до същата последователност от събития, които от своя страна пък унищожили динозаврите.

Тези версии са на пръв поглед напълно възможни,

само че някои подробности като че ли остават незабелязани

Една такава подробност е, че ако последният човек загине след 500 000 г., или в 502 005 г., то ще се твърди, че и човечеството е изчезнало „внезапно”, и то два пъти по-бързо от динозаврите. Така погледнато обаче, нещата придобиват съвсем друг вид, защото за мен „внезапно” означава, хайде да не е в един ден например, но да е поне свързано с поколенията, с които аз лично съм имал някакъв контакт. Така де, един метеорит или комета е „датно събитие”. Той пада в понеделник, еди-коя си дата, и в петък е панихидата.

А динозаврите са преживели след катаклизма близо 1 000 000 г.

– време, което е 100 пъти по-дълго от цялата досегашна човешка история.

За мен един такъв период е изключително труден за възприятие. Просто ми е невъзможно да си представя такова странно събитие, което, от една страна, да е толкова слабо, че да не убие мигновено всичко живо на планетата, а от друга, да е толкова мощно, че все още да е способно да убива след 1 млн. г. ( периодът, в който са изчезвали динозаврите).

Само за пример ще дам избухването на атомна бомба, която въпреки своята комплексна унищожителна способност след някакви си 50 г. е само емоционален спомен. Ударът и избухването на Тунгуския метеорит, който по сила превишава 100 пъти бомбата над Хирошима, днес, близо 100 г. след събитието, вече няма никакво въздействие върху околната среда, въпреки че в момента на експлозията (от каквото и да е причинена тя) разрушителният и убиващ ефект е бил огромен. Ето защо, каквото и да е убило динозаврите, то трябва да отговаря на две условия. От една страна, не трябва да превишава една разрушителна сила х, за да не „изпепели” Земята мигновено, а от друга, трябва да е толкова силно, че въздействието от него да трае поне 1 млн. години. Това е една доволно трудна и противоречаща си задача, която някак си не мога да приема, че има за решение падането на метеорит.

Друго обяснение за смъртта на динозаврите, за което се сещам, е така наречената „непригодност” на гигантите. Тя е довела до тяхната „неминуема” смърт. Значи Господ поради своята неопитност (по онова време все още не е знаел как се прави човек) е създал „непригодна” форма на живот. След като е понаблюдавал „известно време” и се е убедил, че работата е „калпава”, махнал с ръка и се отказал от нея. Това обаче ме смущава, защото колко ли „наивен” трябва да е бил, за да „не разбере” непригодността на въпросния вид в продължение на 200 млн. г. Това, от една страна, е добре, защото, ако и ние сме непригодни, ни остават поне 199 000 000 г., докато Господ ни „ усети”.

Друго доста съмнително обстоятелство е фактът, че след измирането на гигантите животът върху планетата отново се заражда, но с доста умалени размери.

Преди време поръчах на един млад палеонтолог (Самоил Бенатов) изследване във връзка с мои догадки, което даде следния шокиращ за мен извод.

Преди 65 млн. г. голям процент от животинския свят е бил с тегло над 2,5 т

за разлика от днес, когато този процент е нищожен. Кой е параметърът, който определя средното тегло и размера на животинския свят? Възможно ли е това да става случайно само на базата на естествения подбор? Дълбоко се съмнявам. Предполагам, че същите тези въпроси са довели и до извода за „непригодност” на динозаврите. И до ден-днешен няма логично обяснение на много от фактите, които знаем за динозаврите.

Само допреди 20 г. се смяташе например, че брахиозавърът е динозавър, обитавал водни басейни. Този извод се налагал от факта, че костите му не би трябвало да могат да издържат огромното тегло. Това схващане обаче категорично беше отхвърлено благодарение на новите открития, които бяха направени. Бяха намерени останки на този вид на места, които нямат и не са имали нищо общо с водни басейни. Откритието на този факт, между другото, е един от поводите, които са накарали Спилбърг да заснеме „Джурасик парк”.

Същият вид динозаври постави и друг интересен въпрос, който също намира едно доста смешно според мен обяснение. Поради огромната си шия с дължина до 10 м и тревопасния си характер

брахиозавърът не би могъл да кръвоснабдява мозъка си във времето, когато е с вдигната глава,

за да се храни. Това довежда до предположението (което би било единственото възможно, ако динозавърът живееше днес), че той има две сърца, едното от който обслужва главата. Няма да коментирам този извод, въпреки че той е малко от типа „удавник за сламка”.

Така или иначе палеонтолозите някак приемат факта, но и „налагат” на динозаврите пределна дължина, до която да достигат. Те изчисляват, че в земни условия не може да просъществува животно, по-дълго от 50 м, стойност сама по себе си критична. И тук идва новото безобразие на динозаврите. Палеонтолози се натъкват в Аржентина на останки на динозавър, който впоследствие така и наричат – аржентинозавър, с дължина, превишаваща 60 м, и тегло, достигащо до 100 т.

Това окончателно озадачава палеонтолозите,

като ги прави безсилни да обяснят по какъвто и да е начин съществуването на такова „чудовищно огромно животно”. По своето тегло аржентинозавърът се равнява на 25 африкански слона. Това обаче в никакъв случай не означава, че и костите, и мускулите, които би трябвало да го поддържат, са 25 пъти по-мощни.

За да си представим как расте пропорцията между ръст и тегло, ще дам пример. Нека за нашия случай използваме човек с ръст 2 м и тегло 100 кг. Избирам тези размери, съзнавайки, че те не отговарят на реалните, но ги приемам, за да бъдат по-прости и нагледни изчисленията. Какво би станало, ако увеличим два пъти ръста на този човек и от 2 м той стане 4 м? Какво би трябвало да бъде неговото тегло? Да разгледаме схематично това предположение така, както е показано на фиг. 1. Ако отговорим инстинктивно, че и то ще се увеличи два пъти, ще сгрешим, защото увеличаването на ръста

не става по начина, показан на рисунката вляво на фиг.1, тъй като ние на практика не може да увеличаваме само единия от трите размера, които човек има в тримерното пространство. Трябва два пъти да увеличим и неговата ширина, която е около 60 см, а и неговата дълбочина от около 30 см. По този начин лесно можем да се убедим, че за да се увеличи 2 пъти ръстът на даден индивид, теглото му трябва да се увеличи 8 пъти. Така че очевидно той ще тежи 800 кг. При така направеното пропорционално увеличение обаче костната система, или по-точно нейното напречно сечение, ще се увеличи само 4 пъти. Казано с други думи, при описаното увеличение на ръста костната система ще трябва да понесе 2 пъти по-голямо натоварване на квадратен сантиметър от първоначалното.

Ние не сме виждали аржентинозавър в движение, но африкански слон сме виждали и знаем колко е тромав. А сега нека си представим същия този слон, само че 2 пъти по-тежък. Мисля, че за всички е ясно, че ако натоварим един слон с тегло – 2 пъти неговото собствено, то

той мигновено ще рухне

под тази тежест. А какво би се случило, ако го натоварим с 6 или 8 слона, какъвто е случаят с аржентинозавъра? Налягането, което ще трябва да понесе ходилото, ще бъде такова, че никоя позната ни жива плът не би издържала. Би се разпаднала под натиска на ходилото, което ще трябва в определени моменти при ходенето да издържа до 60 т от 100-те на животното.

Костите на динозаврите, които ние познаваме обаче, не са увеличени по обсъдената по-горе пропорция, а са много по-тънки. Само за пример ще отбележа, че костната система на всички съвременни животни е така устроена, че да понася натоварване от около 20 кг на кв. см. А някои от динозаврите би трябвало да са понасяли натоварване от 200 кг на кв. см?

Друг интересен факт е формата на телата на динозаврите. В днешните условия ние наблюдаваме един ефект на максимална компактност при тежките видове като слонове, хипопотами, носорози и прочее. Това до голяма степен помага на животното да се справи по-добре с теглото си. При динозаврите обаче това не е валидно. Те са конструирани така, като че ли огромното тегло не е от значение. Огромните опашки и дългите шии са присъщи за много от видовете, а това многократно усложнява ситуацията поради лостовия вид на конструкцията. Достатъчно е да си представим как изглежда съвременният жираф, който в никакъв случай не може да се похвали с рекордно тегло.

И като капак на всичко се явяват летящите великани,

някои от които размахват крила до 12 м. Лостова система с такъв размер изисква огромна сила за задвижване.

Дълбоко се съмнявам, че формата на телата на праисторическите животни е в резултат от модата на деня. За тази форма има строго определени причини, правила и закони, на основата на които динозаврите са създадени, и това като че ли не са правилата и законите, които ние познаваме. Дори да допуснем, че птиците са естественият наследник на динозаврите поради многото сходства, които имат с тях, пак ще ни се наложи да отговорим на въпроса

защо най-едрата птица е с размерите на зъб от най-едрия динозавър?

Преди време направих един прост по своята идея, но доста сложен за осъществяване експеримент. Взех две еднакви (от една шушулка) бобени зърна, които посадих в два различни съда. Единият от тях беше прикрепен към вътрешната страна на въртящ се диск, като на срещуположната страна поставих балансираща тежест, която да неутрализира вибрациите в системата.

Трудността при този експеримент идваше от това, че системата трябваше да бъде в движение поне една седмица. Освен това беше нужно да се подсигури постоянно снабдяване с вода в количество, равно на водата, която получава другото бобено зърно, което беше посадено в подобен съд, но при нормални условия.

Но няма да се спирам на конструкцията, защото по-важен е резултатът. Няма да крия, че не се изненадах, че бобеното

растение, което беше подложено на допълнително натоварване от въртенето, растеше в умален размер

Интересното беше, че то като че ли се съпротивляваше на скъсяването. При въртене на системата със скорост, която дава ускорение при нивото на съда от 2 g (g е земното ускорение), растението не се развиваше 2 пъти по-малко като размер в сравнение с другото, което растеше при ускорение g. Разликата беше някъде от около една трета.

Повторих този опит, като обърнах равнината на въртене от вертикална в хоризонтална, за да избегна сумирането на ускорението на системата със земното ускорение, като я промених малко, но опитният резултат остана същият.

Очевидно е, че при растежа си бобеното зърно се влияеше от ускорението, на което беше подложено. Аз, разбира се, съзнавах, че силата (в случая центробежна) не пресъздава точно ефекта на гравитацията, но реших, че след като Айнщайн си позволява да постави равенство между тези две сили,

спокойно бих могъл да се скрия зад широкия му гръб

Честно казано обаче, очаквах да има линейна зависимост между силата, която е приложена върху растението, и неговия ръст. Този „половинчат” резултат, който иначе напълно доказва зависимостта, малко ме разочарова. Впоследствие реших, че върху бобеното зърно въздействие оказват също и някакви генни фактори, които все пак се стремят то да достигне определени размери и се противопоставят на гравитациата.

Тогава се запитах какво би станало, ако вместо боб поставим мишка в лаборатория с 2 g натоварване? Имам голяма доза увереност, че резултатът няма да бъде кой знае колко различен. Това е така, защото според мен силата на теглото е една от определящите и е в основата на развитието на организмите. Всички те, а и ние самите сме точно оразмерени съобразно тази сила. При аномално дебелите хора, превишаващи 2-3 пъти нормалните граници, имаме възможност да се убедим в това, наблюдавайки тяхната безпомощност. Излиза тогава, че границите, в които теглото може да варира при един и същи вид, са доста близки и драстичното несъобразяване на динозаврите с тези закони е подозрително.

Следвайки тази логика, някак неусетно се налага убеждението, че не става дума за ексцентричност на динозаврите, а по-скоро

за ексцентричност на явлението гравитация

Всички ние обаче „знаем”, че гравитацията е правопропорционална на масата, която я поражда. С други думи, на маса m винаги отговаря гравитацията n и доказателството за това е повече от очевидно – за цялото време, през което ние обективно изучаваме гравитацията, тя не се е променяла. И така е близо 400 г. (времето от Нютон насам). Това означава: за периода от 300 млн. г. ние сме наблюдавали поведението на гравитацията в продължение на 400 г., което съставлява (1/7).10-5, от въпросния период. За да се ориентираме по-добре в пропорциите, нека разгледаме един пример. Да приемем, че една кола е съществувала 10 г., което е равно на приблизително 300 млн. секунди. Нека си представим едно интелигентно минисъщество, чиято продължителност на живот е 1,5 мин, или 90 сек. Няколко поколения негови наследници ще наблюдават вашата кола, която сте спрели на паркинг, за да си купите цигари, в продължение на 7 мин. Получава се точно пропорцията, която е в нашите наблюдения върху гравитацията по отношение на времето само от появата на динозаврите насам. При тази ситуация въпросните минисъщества биха могли да заключат, че вашата кола е стационарен неподвижен обект, който е стоял на това място винаги и ще продължи да стои завинаги.

Въпреки че този пример добре онагледява реалните пропорции във времето, той е неподходящ по отношение на същността на изследваните обекти. Това е така, защото ако въпросните същества биха могли да опишат поне отчасти какво представлява вашата кола, то

ние нямаме все още никаква представа какво е гравитацията

И аз наистина не разбирам защо сме се хванали като удавник за сламка за „абсолютната” връзка между маса и гравитация. Не е ли странно да лепим етикети на нещо, за което почти нищо не знаем, освен че познаваме няколко косвени проявления? Въпросите, които задава изчезването на динозаврите, няма как да бъдат заобиколени. Ако се освободим от догмата за абсолютна свързаност между маса и гравитация и допуснем, че преди 65 млн. г. назад във времето тя „рязко” (за период от 1 млн. г.) се е покачила, всичко си идва на мястото. Освен това, съпоставяйки пропорциите, бихме могли и да изчислим с колко точно се е повишило нивото на гравитацията. Това би обяснило и формата, и размера на динозаврите, а също и учудващия факт – синият кит си остава най-голямото познато животно, живяло на планетата. И наистина, за животинските видове, живели във водни условия, гравитацията не е от значение.