ВНЕЗАПНИЯ КРАЙ НА ЕДИН ЖИВОТИНСКИ РАЙ

В края на плейстоцена се случва нещо ужасно. Поради причини, които не са ни известни, изчезват множество животински и растителни видове. Изчезват мамутът и мастодонтът, саблезъбият тигър и косматият носорог. Експертите твърдят, че от всички изчезнали видове през последните 2,5 милиона години 75 процента са изчезнали за период от 800 години, около 9000 г. пр. н. е.

Ние сме склонни да възприемаме изчезването на видовете като постепенен процес, подобен на продължителното и бавно изчезване на тигъра в Китай, белия носорог в Африка или вълка в западна Европа. Съществуват обаче доказателства, че през плейстоцена изчезването съвсем не е станало постепенно.

При търсене на злато на север от Маунт Кинли (Аляска) бяха открити останки от хиляди животни – мамути, мастодонти, бизони, и други – и от огромен брой изкоренени дървета. Всички те били замръзнали. Въпросните същества не са погинали от естествена смърт. Костите им били огънати, счупени и разчленени. Дърветата пък били на трески. Вероятно са станали жертва на жестока праисторическа катастрофа с невъобразим размах. При това тази катастрофа не е била локална. Останките са открити в пласт замръзнали наноси. Подобни наноси със следи от животни са изкопани в Юкон, при река Коюкук на север и при река Кускокуим, която се влива в Берингово море. Всъщност, такива наноси се откриват навсякъде по арктическите брегове.

Животните погребани в тях, не са единствените загинали същества. На различни нива на 30 и повече метра под повърхността са намерени върхове на стрели от обработен кремък. Явно ловците са загинали заедно с плячката си.

Изследователите, които през 1805 г. слизат на Новосибирските острови, откриват, че почвата е „претъпкана” с кости на слонове и носорози. Ловецът Ляков, дал името си на острова, който изследвал на север от Сибир ( и на 1000 километра навътре от полярния кръг ), открива толкова много останки от мамути, че започва да се чуди дали островът всъщност не е изграден от костите им, споени с лед и камъни.

Подобна е картината и в местата с по-топъл климат. През първите шест месеца от разкопките в Сан Сиро близо до Палерно( Сицилия ) бяха изкопани 20 тона кости на хипопотами. Това не са вкаменелости на възраст милиони години. Костите били толкова скорошни, че ставали за гориво в захарните фабрики на Марсилия. Тези хопопотамски кости, с които са пълни пещерите и скалните разломи в Сицилия, са археологически модел, въпреки, че хипопотамът никога не е обитавал този регион. Там има и кости на лъвове, хиени, мечки и слонове и всички тези животни сякаш са били запокитени в пещерите, за да умрат заедно. Колкото и да е странно, в много от сицилианските обекти се откриват два животински вида – Hippopotamus pentlandi и Palaeoloxodon minadriensis, за които със сигурност се знае, че не са обитавали острова. Но щом не са били местни и щом са оставили костите си там, където са открити, тези животни е трябвало да бъдат пренесени от Малта, Крит, Кипър, Гърция или северна Италия. На самата Малта при разкопки през деветнадесети век бяха открити кости на слонове, големи гущери, гигантски птици, костенурки и големи съсли, които след това изчезнали като вид. Тези скелети са затрупани от огромни каменни блокове и скитници. Счупените и разчленени кости са очевиден признак, че смъртта не е настъпила по естествен път. На друго мястов Малта бе открита скална пукнатина, пълна с останки на слонове, птици и колкото да е странно, акули.

Много подобни находища има и в Англия, Германия, Франция, Италия, Австрия, Хърватия, Полша и бивша Чехословакия. Други са открити в Ливан, Сирия и Средния изток, както и в Русия и континентална Азия. Също в Китай, Австралия и Южна Америка. Разбира се, и в България също има такива, като най-богати находища са тези край селата Хаджидимово и Дорково. Специално имах възможност да проуча лично находището в Дорково.

Село Дорково се намира на 12,5 км източно от Велинград. Разположено е на 800 м надморска височина. Първият който е открил въпросното находище е местният учител Манол Чолев. През 1932 г. негови ученици случайно изкопават край местността Елин кладенец гигантски кости. След това откритие на мястото идват група геолози, които извършват сондажни проучвания. През 1984 г. ст.н.с. Николай Спасов проявява интерес към находището и съвместно с френския си колега проф. Ербер Тома организират българо-френска експедиция, която провежда разкопки през периода 1984 - 86 г (сн.4). През това време кмет на село Дорково е бил Янко Дузов (сн.5). След серия проучвания и изследвания специалистите от двете държави стигат до хипотезата, че животните край Дорково са измрели през плиоцена, т.е. преди 5 млн. години вследствие сухи периоди и проливни дъждове.

Г-н Янко Дузов на обекта

Преди да продължа обаче, искам да подчертая, че за съжаление, специалистите пренебрегват един много важен факт - това е факторът "време".Илюзия е да се твърди, че през цялата си земна история времето е протичало гладко, равномерно, без сътресения и смущения и със същата скорост, каквато наблюдаваме днес.Факт е, че във Вселената такова понятие "време" не съществува. Въртенето на Земята обаче поражда илюзия, че времето е нещо реално.По тази причина манипулацията с времето е често практикувана сред научните среди чрез мъчителни напъни да се обяснят някои аномалии в развитието на Земята, "жонглирайки" с големи цифри, изкуствено разтеглени геоложки епохи и несигурни методи. Факт е обаче и това, че един мощен метеоритен импакт или голямо небесно тяло като Луната (виж статията ми "Луната - рожба на планетна колизия?") могат сериозно да влияят върху земното въртене и траектория около Слънцето, както и магнитното поле, което да доведе до внезапно изместване на магнитните и географски полюси, причинявайки невъобразим хаос на планетата ни. Като изключим преданията на древните народи за преживени катастрофални събития, земната геоложка летопис го доказва по най-категоричен начин. При такъв хаос как изобщо може да се говори за "време", камо ли за геоложки ери и епохи? За съжаление геолозите и палеонтолозите не обръщат нужното внимание на този важен проблем. Затова техните научни резултати са често погрешни. Това е така, защото те се опитват да вкарват тези резултати в догмата, вместо с помощта на резултатите да разработват нови мисловни модели. И тъй като тук засегнах темата с времето, можем ли да твърдим, че фосилните останки в Дорково са плиоценски? Както признава г-н Николай Спасов, след като се консултирах с него, методът по който са датирани костите (чрез електронен резонанс) е несигурен. Този метод е приложен в една физическа лаборатория във Франция, както и в Института по палеонтология в Мадрид и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Но г-н Спасов твърди също така, че е стигнал до заключението за " плиоценския" характер на костите на базата на фаунистичния комплекс, известен от други находища в Европа и служещи за репер в това отношение.Същото твърди и проф. Тома в едно интервю във в. "Родопска твърдина" от 4.11.1985 г. Доколко това е вярно, трябва да се признае, че научни центрове като Института за изследване на предисторическата епоха и геология при университета в Бордо и Колеж дьо Франс в Париж (където са изследвани костите) днес са част от последните бастиони на най-примитивния дарвинизъм от вида, какъвто той е имал още в средата на XIX век. Второ, сравняването на фосилни находки от България с тези в Европа и света е лишено от всякакъв смисъл. Това е все едно да се сравнят кости на африкански слон от Кения с тези на африкански слон от Нигерия, след като този вид обитава един и същ континент, по едно и също време и почти при едни същи условия. Друг е въпросът дали седиментите в които са погребани праисторическите мастодонти (Anancus arvernensis) в Дорково са плиоценски, след като в други части на Европа подобни кости са открити и в плейстоценски пластове. Има и една друга малка подробност - до неотдавна археолози са открили в Перу, в древния град Тиахуанако изображения на южноамерикански слон Cuverionius и подобно на хипопотам бозайник Toxodon, изсечени върху така наречената " Порта на Слънцето". http://www.atlantisquest.com/prehistcity.html Тези бозайници са смятани от палеонтолозите за плиоценски, но самите изображения сочат, че те са изчезнали преди 12 000 г.! За съжаление палеонтолозите отново пренебрегват този факт, само защото той не пасва на общоприетия научен светоглед. Затова въпросът е - възможно ли е фосилното находище край Дорково да е от същия период, като се има предвид проблемът с факторът "време", който разгледах по - горе? На 24 март 2005г. посетих Дорково със цел да проверя хипотезата на българо-френските специалисти.Бях приет много топло от г-н Дузов, който бе така любезен да ми предостави ценна информация за резултатите от разкопките на българо-френската експедиция.

С г-н Янко Дузов на обекта

По време на моето пребиваване в Дорково имах възможността да направя подробен оглед на района, както и да взема малко костен материал за анализ (сн.6). За съжаление хипотезите на специалистите се оказаха погрешни. По-надолу излагам аргументи и факти, сочещи, че причината за гибелта на толкова видове животни на едно място е съвсем друга. Първо, след консултация с няколко доценти геолози, получих информация сочеща, че няма данни през плиоцена да е имало сухи периоди. Освен това, сухите периоди не са причина за измирането на цели популации и видове, а само на ограничен брой екземпляри, като засягат само слаби, болни и стари животни. Ако наблюдавате например съвременната фауна от саванен тип, ще видите, че при по - продължителни засушавания цели стада мигрират от едно място на друго, изминавайки огромни разстояния. Освен това днес при подобни климатични промени не се наблюдават масови измирания на цели видове. Така че тази тяхна хипотеза за сухите периоди отпада. Да не забравяме, че в миналото климатът е бил много по-благоприятен от сегашния, все пак тези гиганти като мастодонтите не могат да се задоволяват с оскъдна храна, за да се поддържа такава огромна телесна маса. Освен това кътниците на вида Anancus arvernensis говорят, че те са обитавали гористи местности, като тези в Южна Америка или Индия ( рис.1). Ако са били саванни или степни животни, те би трябвало да имат кътници подобно на мамутите.

Мастодонтите Anancus Arvernensis (възстановка от района)

Що се касае до поройните дъждове, тази теория също не почива на никакви доказателства. Поройните дъждове само биха разпилели костите из цялата долина, вместо да ги концентрира на едно място ( а костите са наблъскани между скални пукнатини).Освен това голяма част от уж "плиоценските" седименти са щели да бъдат отмити и биха се образували разседи и пукнатини. За 5 милиона години е просто чудно как изобщо не са мръднали? Така че и тази тяхна хипотеза отпада. Решението на загадката е съвсем друго. Опасявам се обаче, че това което ще напиша ще предизвика скептицизъм у повечето ортодоксални палеонтолози, но това сочат фактите, а и съм убеден, че новото поколение палеонтолози ще подкрепят тази моя идея. Първо, костите се намират на съвсем малка дълбочина - 0.40 см. За 5 милиона години над плиоценските седименти би трябвало да лежат плейстоценски, а след това холоценски наслаги. А това значи поне няколко метра дебелина от кватернерни наслаги. И тъй като такива липсват, значи "плиоценските" седименти са всъщност много по-млади, отколкото е прието да се смята. Второ, след внимателен анализ на костите, се натъкнах на следните факти: 1. Вътрешната част на костите, там където е разположен костния мозък, са като полуразтопени! На някои и от външната им страна се наблюдава това. 2. Голяма част от костите и особено тези на мастодонтите, са счупени напречно. Мастодонтите са много тежки и масивни животни и такива фрактури загатват за насилствена смърт, а не в резултат на ерозия. 3. Костите които са разположени най-отгоре не са се фосилизирали добре. Това категорично отхвърля хипотезата, че са били фосилизирани бавно и постепенно на дъното на някое езеро и друга водна среда, в противен случай порите на всички кости от най-долните редове до най- горните биха се запълнили равномерно с пясък и глина, а и най-горните редове биха били най-податливи на ерозия.Значи налице е бърз процес на седиментация, причинен от катастрофално наводнение, при което костите много бързо са били обвити в нужната за тази цел субстанция, необходима за втвърдяването на седиментите. По този начин се и спира достъпът на въздух до костите, а от висока температура се освобождават химични вещества, които действат като свързващ материал (кремъчен цимент). 4. По костите, както и по емайла на бивните на мастодонтите се забелязват малки тъмни петна, които приличат на лишеи. Това са така наречените фукоиди или дендрити. Тяхното образуване се дължи на циркулиращи в пластовете минерални разтвори, и то главно на манганови и железни съединения. Образуват се за кратко време, а не продължително. 5. По костите няма следи от влачене по река. 6. Дорковското находище не е единственото в Европа, подобни масови находища има и в Хаджидимово (България), край Пикерми (Гърция), Велес (Македония), край Полгради (Унгария), Mont Lebelon (Франция) и др. Всички тези факти говорят само за едно - животните са били изложени на много силно топлинно облъчване и разкъсвани от мощна ударна вълна. А това значи, че катаклизмът който ги е погубил е мощен метеоритен импакт. При импакт са налице всички признаци за изчезване на цели видове, не само у нас, но и в Европа, Азия, двете Америки и част от Африка - гигантски пожари, мощни ветрове, отровни газове в атмосферата, катастрофални наводнения, чудовищни температури и внезапен студ, мощни проливни дъждове и пр. Често пъти това води и до промяна на магнитните и географски полюси, смущения във въртенето на Земята около оста и и промяна на траекторията и около Слънцето. Но такива събития са се разиграли едва преди 13 000 г. , а не преди 5 милиона години. Получава се една по-реална и логична картина подкрепена от твърденията на геолога проф. Мартин Шварцбах (1993 г.): "Съществените отклонения на земната ос пък биха преобразували земния климат.На това се опират още първите съставители на климатични хипотези преди два-три века ( Хук, Хердер и др.).Различното положение на полюсите на въртене лесно би обяснило праисторическия "тропически" климат в нашите ширини или възникването на заледяванията през кватернера". P. S. Много пъти съм казвал, че ако древните праисторически гиганти са били оцелели, телевизии като "Animal planet" и "National geographic" ще са най-атрактивните! Кой не иска да види на живо мамутите, мастодонтите, саблезъбите котки, гигантските хищни птици, чудовищните мечки Arctodus simus и мн. др.? Трябва да запазим тези видове, които са оцелели днес, защото някои недобросъвестни хора продължават с това темпо да избиват за пари поголовно ценни видове. И тогава внуците и правнуците ще ги гледат вече само на картинки...И тогава положението ще бъде наистина драматично. Представям ви един великолепен филм на Нешънъл джиографик за миграциите на дивите животни : http://channel.nationalgeographic.com/channel/great-migrations/

Музей на палеонтологията в Дорково днес