събота, 27 ноември 2010 г.

Немного о текущей ситуации вокруг геохронологии

Автор: Андрей Скляров
физик - изследовател

Какой возраст планеты Земля?.. Правы креационисты, предоставляющие нашей планете всего 6 тысяч лет, или современные геологи, отсчитывающие ей аж 4,5 миллиарда лет?.. Насколько точна геохронологическая шкала и методы абсолютного датирования?..

Анализ этих вопросов в свете накопленных современной наукой данных приводит к мысли о необходимости перехода к принципиально новой концепции геологической истории и пересмотра абсолютно всех имеющихся результатов стратиграфии, палеонтологии и геохронологии. В рамках такой концепции история Земли значительно сокращается, хотя и не опускается до библейского варианта.
Повече по темата, кликнете на заглавието на този материал:

http://lah.ru/text/sklyarov/geoscale-titul.htm


четвъртък, 25 ноември 2010 г.


"Ние не бива да убеждаваме скептиците. Техните идеи сами ще отживеят".
проф. Вернер Хайзенберг (1901 - 1976 )

вторник, 23 ноември 2010 г.

ВНЕЗАПНИЯ КРАЙ НА ЕДИН ЖИВОТИНСКИ РАЙ





В края на плейстоцена се случва нещо ужасно. Поради причини, които не са ни известни, изчезват множество животински и растителни видове. Изчезват мамутът и мастодонтът, саблезъбият тигър и косматият носорог. Експертите твърдят, че от всички изчезнали видове през последните 2,5 милиона години 75 процента са изчезнали за период от 800 години, около 9000 г. пр. н. е.

Ние сме склонни да възприемаме изчезването на видовете като постепенен процес, подобен на продължителното и бавно изчезване на тигъра в Китай, белия носорог в Африка или вълка в западна Европа. Съществуват обаче доказателства, че през плейстоцена изчезването съвсем не е станало постепенно.

При търсене на злато на север от Маунт Кинли (Аляска) бяха открити останки от хиляди животни – мамути, мастодонти, бизони, и други – и от огромен брой изкоренени дървета. Всички те били замръзнали. Въпросните същества не са погинали от естествена смърт. Костите им били огънати, счупени и разчленени. Дърветата пък били на трески. Вероятно са станали жертва на жестока праисторическа катастрофа с невъобразим размах. При това тази катастрофа не е била локална. Останките са открити в пласт замръзнали наноси. Подобни наноси със следи от животни са изкопани в Юкон, при река Коюкук на север и при река Кускокуим, която се влива в Берингово море. Всъщност, такива наноси се откриват навсякъде по арктическите брегове.

Животните погребани в тях, не са единствените загинали същества. На различни нива на 30 и повече метра под повърхността са намерени върхове на стрели от обработен кремък. Явно ловците са загинали заедно с плячката си.

Изследователите, които през 1805 г. слизат на Новосибирските острови, откриват, че почвата е „претъпкана” с кости на слонове и носорози. Ловецът Ляков, дал името си на острова, който изследвал на север от Сибир ( и на 1000 километра навътре от полярния кръг ), открива толкова много останки от мамути, че започва да се чуди дали островът всъщност не е изграден от костите им, споени с лед и камъни.

Подобна е картината и в местата с по-топъл климат. През първите шест месеца от разкопките в Сан Сиро близо до Палерно( Сицилия ) бяха изкопани 20 тона кости на хипопотами. Това не са вкаменелости на възраст милиони години. Костите били толкова скорошни, че ставали за гориво в захарните фабрики на Марсилия. Тези хопопотамски кости, с които са пълни пещерите и скалните разломи в Сицилия, са археологически модел, въпреки, че хипопотамът никога не е обитавал този регион. Там има и кости на лъвове, хиени, мечки и слонове и всички тези животни сякаш са били запокитени в пещерите, за да умрат заедно. Колкото и да е странно, в много от сицилианските обекти се откриват два животински вида – Hippopotamus pentlandi и Palaeoloxodon minadriensis, за които със сигурност се знае, че не са обитавали острова. Но щом не са били местни и щом са оставили костите си там, където са открити, тези животни е трябвало да бъдат пренесени от Малта, Крит, Кипър, Гърция или северна Италия. На самата Малта при разкопки през деветнадесети век бяха открити кости на слонове, големи гущери, гигантски птици, костенурки и големи съсли, които след това изчезнали като вид. Тези скелети са затрупани от огромни каменни блокове и скитници. Счупените и разчленени кости са очевиден признак, че смъртта не е настъпила по естествен път. На друго мястов Малта бе открита скална пукнатина, пълна с останки на слонове, птици и колкото да е странно, акули.

Много подобни находища има и в Англия, Германия, Франция, Италия, Австрия, Хърватия, Полша и бивша Чехословакия. Други са открити в Ливан, Сирия и Средния изток, както и в Русия и континентална Азия. Също в Китай, Австралия и Южна Америка. Разбира се, и в България също има такива, като най-богати находища са тези край селата Хаджидимово и Дорково. Специално имах възможност да проуча лично находището в Дорково.

Село Дорково се намира на 12,5 км източно от Велинград. Разположено е на 800 м надморска височина. Първият който е открил въпросното находище е местният учител Манол Чолев. През 1932 г. негови ученици случайно изкопават край местността Елин кладенец гигантски кости. След това откритие на мястото идват група геолози, които извършват сондажни проучвания. През 1984 г. ст.н.с. Николай Спасов проявява интерес към находището и съвместно с френския си колега проф. Ербер Тома организират българо-френска експедиция, която провежда разкопки през периода 1984 - 86 г (сн.4). През това време кмет на село Дорково е бил Янко Дузов (сн.5). След серия проучвания и изследвания специалистите от двете държави стигат до хипотезата, че животните край Дорково са измрели през плиоцена, т.е. преди 5 млн. години вследствие сухи периоди и проливни дъждове.

Момент от разкопките на Българо-Френската експедиция.
Г-н Янко Дузов на обекта

Преди да продължа обаче, искам да подчертая, че за съжаление, специалистите пренебрегват един много важен факт - това е факторът "време".Илюзия е да се твърди, че през цялата си земна история времето е протичало гладко, равномерно, без сътресения и смущения и със същата скорост, каквато наблюдаваме днес.Факт е, че във Вселената такова понятие "време" не съществува. Въртенето на Земята обаче поражда илюзия, че времето е нещо реално.По тази причина манипулацията с времето е често практикувана сред научните среди чрез мъчителни напъни да се обяснят някои аномалии в развитието на Земята, "жонглирайки" с големи цифри, изкуствено разтеглени геоложки епохи и несигурни методи. Факт е обаче и това, че един мощен метеоритен импакт или голямо небесно тяло като Луната (виж статията ми "Луната - рожба на планетна колизия?") могат сериозно да влияят върху земното въртене и траектория около Слънцето, както и магнитното поле, което да доведе до внезапно изместване на магнитните и географски полюси, причинявайки невъобразим хаос на планетата ни. Като изключим преданията на древните народи за преживени катастрофални събития, земната геоложка летопис го доказва по най-категоричен начин. При такъв хаос как изобщо може да се говори за "време", камо ли за геоложки ери и епохи? За съжаление геолозите и палеонтолозите не обръщат нужното внимание на този важен проблем. Затова техните научни резултати са често погрешни. Това е така, защото те се опитват да вкарват тези резултати в догмата, вместо с помощта на резултатите да разработват нови мисловни модели. И тъй като тук засегнах темата с времето, можем ли да твърдим, че фосилните останки в Дорково са плиоценски? Както признава г-н Николай Спасов, след като се консултирах с него, методът по който са датирани костите (чрез електронен резонанс) е несигурен. Този метод е приложен в една физическа лаборатория във Франция, както и в Института по палеонтология в Мадрид и Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Но г-н Спасов твърди също така, че е стигнал до заключението за " плиоценския" характер на костите на базата на фаунистичния комплекс, известен от други находища в Европа и служещи за репер в това отношение.Същото твърди и проф. Тома в едно интервю във в. "Родопска твърдина" от 4.11.1985 г. Доколко това е вярно, трябва да се признае, че научни центрове като Института за изследване на предисторическата епоха и геология при университета в Бордо и Колеж дьо Франс в Париж (където са изследвани костите) днес са част от последните бастиони на най-примитивния дарвинизъм от вида, какъвто той е имал още в средата на XIX век. Второ, сравняването на фосилни находки от България с тези в Европа и света е лишено от всякакъв смисъл. Това е все едно да се сравнят кости на африкански слон от Кения с тези на африкански слон от Нигерия, след като този вид обитава един и същ континент, по едно и също време и почти при едни същи условия. Друг е въпросът дали седиментите в които са погребани праисторическите мастодонти (Anancus arvernensis) в Дорково са плиоценски, след като в други части на Европа подобни кости са открити и в плейстоценски пластове. Има и една друга малка подробност - до неотдавна археолози са открили в Перу, в древния град Тиахуанако изображения на южноамерикански слон Cuverionius и подобно на хипопотам бозайник Toxodon, изсечени върху така наречената " Порта на Слънцето". http://www.atlantisquest.com/prehistcity.html Тези бозайници са смятани от палеонтолозите за плиоценски, но самите изображения сочат, че те са изчезнали преди 12 000 г.! За съжаление палеонтолозите отново пренебрегват този факт, само защото той не пасва на общоприетия научен светоглед. Затова въпросът е - възможно ли е фосилното находище край Дорково да е от същия период, като се има предвид проблемът с факторът "време", който разгледах по - горе? На 24 март 2005г. посетих Дорково със цел да проверя хипотезата на българо-френските специалисти.Бях приет много топло от г-н Дузов, който бе така любезен да ми предостави ценна информация за резултатите от разкопките на българо-френската експедиция.

С г-н Янко Дузов на обекта; с червено -територия на разкопаната от експедицията площ, в синьо - граница на защитената неразкопана площ.

По време на моето пребиваване в Дорково имах възможността да направя подробен оглед на района, както и да взема малко костен материал за анализ (сн.6). За съжаление хипотезите на специалистите се оказаха погрешни. По-надолу излагам аргументи и факти, сочещи, че причината за гибелта на толкова видове животни на едно място е съвсем друга. Първо, след консултация с няколко доценти геолози, получих информация сочеща, че няма данни през плиоцена да е имало сухи периоди. Освен това, сухите периоди не са причина за измирането на цели популации и видове, а само на ограничен брой екземпляри, като засягат само слаби, болни и стари животни. Ако наблюдавате например съвременната фауна от саванен тип, ще видите, че при по - продължителни засушавания цели стада мигрират от едно място на друго, изминавайки огромни разстояния. Освен това днес при подобни климатични промени не се наблюдават масови измирания на цели видове. Така че тази тяхна хипотеза за сухите периоди отпада. Да не забравяме, че в миналото климатът е бил много по-благоприятен от сегашния, все пак тези гиганти като мастодонтите не могат да се задоволяват с оскъдна храна, за да се поддържа такава огромна телесна маса. Освен това кътниците на вида Anancus arvernensis говорят, че те са обитавали гористи местности, като тези в Южна Америка или Индия ( рис.1). Ако са били саванни или степни животни, те би трябвало да имат кътници подобно на мамутите.


Що се касае до поройните дъждове, тази теория също не почива на никакви доказателства. Поройните дъждове само биха разпилели костите из цялата долина, вместо да ги концентрира на едно място ( а костите са наблъскани между скални пукнатини).Освен това голяма част от уж "плиоценските" седименти са щели да бъдат отмити и биха се образували разседи и пукнатини. За 5 милиона години е просто чудно как изобщо не са мръднали? Така че и тази тяхна хипотеза отпада. Решението на загадката е съвсем друго. Опасявам се обаче, че това което ще напиша ще предизвика скептицизъм у повечето ортодоксални палеонтолози, но това сочат фактите, а и съм убеден, че новото поколение палеонтолози ще подкрепят тази моя идея. Първо, костите се намират на съвсем малка дълбочина - 0.40 см. За 5 милиона години над плиоценските седименти би трябвало да лежат плейстоценски, а след това холоценски наслаги. А това значи поне няколко метра дебелина от кватернерни наслаги. И тъй като такива липсват, значи "плиоценските" седименти са всъщност много по-млади, отколкото е прието да се смята. Второ, след внимателен анализ на костите, се натъкнах на следните факти:
1. Вътрешната част на костите, там където е разположен костния мозък, са като полуразтопени! На някои и от външната им страна се наблюдава това.
2. Голяма част от костите и особено тези на мастодонтите, са счупени напречно. Мастодонтите са много тежки и масивни животни и такива фрактури загатват за насилствена смърт, а не в резултат на ерозия.
3. Костите които са разположени най-отгоре не са се фосилизирали добре. Това категорично отхвърля хипотезата, че са били фосилизирани бавно и постепенно на дъното на някое езеро и друга водна среда, в противен случай порите на всички кости от най-долните редове до най- горните биха се запълнили равномерно с пясък и глина, а и най-горните редове биха били най-податливи на ерозия.Значи налице е бърз процес на седиментация, причинен от катастрофално наводнение, при което костите много бързо са били обвити в нужната за тази цел субстанция, необходима за втвърдяването на седиментите. По този начин се и спира достъпът на въздух до костите, а от висока температура се освобождават химични вещества, които действат като свързващ материал (кремъчен цимент).
4. По костите, както и по емайла на бивните на мастодонтите се забелязват малки тъмни петна, които приличат на лишеи. Това са така наречените фукоиди или дендрити. Тяхното образуване се дължи на циркулиращи в пластовете минерални разтвори, и то главно на манганови и железни съединения. Образуват се за кратко време, а не продължително.
5. По костите няма следи от влачене по река.
6. Дорковското находище не е единственото в Европа, подобни масови находища има и в Хаджидимово (България), край Пикерми (Гърция), Велес (Македония), край Полгради (Унгария), Mont Lebelon (Франция) и др.
Всички тези факти говорят само за едно - животните са били изложени на много силно топлинно облъчване и разкъсвани от мощна ударна вълна. А това значи, че катаклизмът който ги е погубил е мощен метеоритен импакт. При импакт са налице всички признаци за изчезване на цели видове, не само у нас, но и в Европа, Азия, двете Америки и част от Африка - гигантски пожари, мощни ветрове, отровни газове в атмосферата, катастрофални наводнения, чудовищни температури и внезапен студ, мощни проливни дъждове и пр. Често пъти това води и до промяна на магнитните и географски полюси, смущения във въртенето на Земята около оста и и промяна на траекторията и около Слънцето. Но такива събития са се разиграли едва преди 13 000 г. , а не преди 5 милиона години. Получава се една по-реална и логична картина подкрепена от твърденията на геолога проф. Мартин Шварцбах (1993 г.): "Съществените отклонения на земната ос пък биха преобразували земния климат.На това се опират още първите съставители на климатични хипотези преди два-три века ( Хук, Хердер и др.).Различното положение на полюсите на въртене лесно би обяснило праисторическия "тропически" климат в нашите ширини или възникването на заледяванията през кватернера".

P. S. Много пъти съм казвал, че ако древните праисторически гиганти са били оцелели, телевизии като "Animal planet" и "National geographic" ще са най-атрактивните! Кой не иска да види на живо мамутите, мастодонтите, саблезъбите котки, гигантските хищни птици, чудовищните мечки Arctodus simus и мн. др.? Трябва да запазим тези видове, които са оцелели днес, защото някои недобросъвестни хора продължават с това темпо да избиват за пари поголовно ценни видове. И тогава внуците и правнуците ще ги гледат вече само на
картинки...И тогава положението ще бъде наистина драматично.
Представям ви един великолепен филм на Нешънъл джиографик за миграциите на дивите животни :
http://channel.nationalgeographic.com/channel/great-migrations/

неделя, 21 ноември 2010 г.

Разгадана тайна тысячелетий!


Bведение. Разгадана тайна тысячелетий!


Цилиндры Фараона - два загадочных предмета цилиндрической формы в руках некоторых древнеегипетских изваяний. Среди специалистов-египтологов не существует единого мнения о происхождении данных предметов.

В 1976 году в Закавказье Р.Добровольским и В.Ковтуном была обнаружена старинная эзотерическая рукопись под названием "Тайны Жизни и Смерти", в которой содержалась информация о Лунном и Солнечном цилиндрах, изготовленных из цинка и меди с определенным внутренним наполнением. По утверждению неизвестного автора Цилиндры Фараона использовались фараонами и жрецами Древнего Египта для укрепления жизненных сил и общения с богами.

Цилиндры Фараона были воссозданы согласно древнему рецепту и затем в течение многих лет исследовались физиком Владимиром Ковтуном. В этих исследованиях принимали участие медики, физики, египтологи, экстрасенсы и парапсихологи.

Результаты исследований поразили ученых. Оказалось, что Цилиндры Фараона обладают широчайшим спектром благотворного воздействия на организм человека.

В него входят: помощь при сердечно-сосудистых заболеваниях, нейротрофических, гипертонии, болезнях выводящих путей, астме, бессоннице, головных болях а также в качестве средства для снятия стрессов и профилактике атеросклероза. Одна из удивительных особенностей Цилиндров Фараона - улучшение работы практически всех основных систем организма (показатели работы этих систем улучшаются в среднем в 2 - 2.5 раза)

Согласно мнению ряда врачей Цилиндры Фараона представляют собой уникальный, самонастраивающийся на каждого человека, физиотерапевтический прибор, созданный гением древнеегипетских ученых. Их целебные свойства, включающие в себя металлотерапию, гальванотерапию и магнитотерапию позволили врачу-биоэнергетику Т.Мешковой разработать эффективную методику использования Цилиндров. Цилиндры Фараона полезны как взрослым людям так и детям. Они создают в организме человека обстановку, при которой ему гораздо легче справляться со своими бедами. Цилиндры - прекраснее профилактическое средство против ряда болезней. Согласно результатам экспериментов врача Т.Мешковой Цилиндры Фараона защищают от воздействия излучений различной электронной техники: компьютеров, телевизоров, микроволновых печей и т.д.

О Цилиндрах Фараона Российским телевидением снят 4-х часовой документальный фильм "Египет. Испытание тайной". Их исследователем, В.Ковтуном, написана научно-популярная книга "Тайна Цилиндров Фараона". Братислава. "Ариадна". 1999 г.

Цилиндры Фараона запатентованы. Торговые марки "Цилиндры Фараона" и "Cylinders of the Pharaohs" зарегистрированы в 20 странах мира на имя исследователя В.Ковтуна.




следующая страница

“Информативност” на водата и зараждане на живата материя

Водата е основа на живота. За науката все още е загадка как неживата материя се е преобразувала в жива. Необходимо е да се изучават нови свойства на водата, макар че на пръв поглед изглежда, че я познаваме.

През март 2004 г. американска космическа сонда откри “следи” от вода на Марс и сол в пресъхнало езеро. Учените вече могат да допуснат, че може би там е имало или има живот.

На два от спътниците на Сатурн американски космически сонди доказаха наличие на вода.

През юли 2005 г. американският космически апарат “Дийп Импакт” изстреля в кометата Темпел 1 снаряд. При това основният модул се намирал на значително разстояние и провеждал наблюдения за последиците от стълкновението, като анализирал химичния състав и структурата на ядрото на кометата. Резултатите ще помогнат да се оцени вътрешния състав на кометата. Това ще приближи човечеството към разгадаване произхода на Слънчевата система и зараждането на живата материя. Американските учени наблюдавали три участъка, покрити с лед в малка зона на повърхността на ядрото на кометата. По мнение на учените, водата преобразувала се в лед съдържа много примеси. Предполага се, че значително повече лед се съдържа в ядрото. Учените отдавна са достигнали до извода, че кометите са отломки от образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години.

Марс Carlton Allen, Johnson НАСА
Марс
Carlton Allen, Johnson
НАСА

През август 2008 г. космическият апарат „Феникс” по време на своята космическа мисия намери вода на Марс.

„Ние намерихме вода”- удиви се Уйлям Бойтон, един от учените от мисията на космическия апарат „Феникс”.

Учените все повече се убеждават, че наличието на вода на космически обекти е по-скоро правило отколкото изключение. Променя се и парадигмата на общественото мислене към свойствата на водата.

През януари 2009 г. д-р Майкъл Мума от НАСА заяви, че има три области на Марс, които бавно отделят значително количество метан. И трите носят следи от наличие на много наземен лед или течаща вода.

Метановите стълбове в марсианската атмосфера дават доказателство на учените, че вероятно под повърхността на планетата съществуват живи микроби. Според учените няма данни метанът да е донесен на планетата от небесно тяло, например комета. Няма следи, че газът да е продукт на вулканична дейност, за което щеше да говори например наличието на серен диоксид. Според изследователите, ако метанът произлиза от микроби, те вероятно живеят далеч под безжизнената марсианска повърхност - на дълбочина, където е достатъчно топло, за да съществува втечнена вода.

Залез, Луна, наблюдавана от Северния полюс на Земята, 2009
Залез, Луна, наблюдавана от Северния
полюс на Земята, 2009

НАСА съобщи на 14 ноември 2009 г., че „значително количество” замръзнала вода е открита на Луната. Пробата е установила наличието на вода в постоянно засенчен лунен кратер. „Откритието отваря нова глава в разбирането ни за Луната”, съобщават още учените от американската космическа агенция. Новите данни бяха получени, след като НАСА изпрати две космически совалки, които се разбиха в лунната повърхност през октомври, 2009 г., в опит за откриването на вода. Преди това учените подкрепяха теорията, че освен възможността за съществуването на лед в дъното на кратерите, Луната е абсолютно суха.

Извън фактите нека да погледнем на откритието от позиция на биофизиката. Средното разстояние от Земята до Луната е 384 400 км. Всъщност това научно постижение обръща парадигмата за наличието на вода в Слънчевата система. И Луната, и Земята са практически на еднакво разстояние от Слънцето. Откритието на американските учени ще ни помогне да оценим по-добре факторите, които са способствали за зараждане на живата материя. (д-р Игнатов, 2009)

Петрахиля (Петрахелиос), Тетевен, България
Може би така изглежда светът на друга планета,
Петрахиля (Петрахелиос), Тетевен, България,
фото Александър Игнатов

През 2001 г. учени от научноизследователския център IMS при НАСА и Университета в Санта Круз, Калифорния, провели експеримент, близък до условията на младата Слънчева система.

Смес от различни вещества (вода, метанол, въглена киселина и въглероден диоксид) били охладени до 10° К ( –263,16° С ).

Сместа била облъчвана с ултравиолетова светлина с тази дължина на вълната, каквато е съществувала в плътния молекулярен облак, от който се е образувала Слънчевата система. Образували се органични молекули. В тази смес били открити самоорганизиращи се структури с размери 10 µm. Те по форма са мехурчета, които напомнят клетки.

Слабата червена звезда Глийзе 581, около която обикаля планетата Глийзе 581 C e на разстояние от нас 20,5 светлинни години. Учените Юдри и Мейор от Женевската обсерватория посочват, че температурата на планетата позволява да има вода в течна форма и да бъде убежище на живот.

water_fig_gl581pl1.jpg

„Ние оценяваме температурата на тази „Супер Земя” между 0 и 40 ° С и водата може да бъде течна”, посочва Юдри, водещ автор на научнания доклад за резултатите от изследването. Нещо повече, радиусът на Глийзе 581 C е само 1,5 пъти по-голям от земния. Моделите позволяват да се прецени, че тя има скалиста структура с океани.”

Делфрос от Университета в Гренобъл допълва: ”Течната вода е критично условие за съществуване на живота, такъв какъвто го познаваме ние.”

Обсерваториите търсят следи от газове като метан, което може да означава наличието на хлорофил, пигменти като при земните растения и това да има съществена роля за фотосинтезата.

По мое мнение е абсолютно възможно „биокомпютърът” вода със своята „памет” и вещества с помощта на природните „сили” да създаде „жива” вода и в тази вода живи клетки върху планетата Глийзе 581 C.

Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета (Игнатов, 1998). В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемане” ) , (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца. Втората графика показва резултатите от първата международна програма „Памет” на водата от 2001 и 2002 г.

Уникален принос при изследванията с вода, която съдържа деутерий има Мосин от Русия. www.o8ode.ru/article/oleg/

Още по темата ... http://www.medicalbiophysics.dir.bg/bg/water_memory.html

д-р Игнат Игнатов - биофизик
2006г. София, България

събота, 20 ноември 2010 г.

Какво е „информативност” на водата?


Интересни материали и открития представя тук биофизикът д-р Игнат Игнатов:

Академична справка на проф. д-р Игнат Игнатов

Ignat Ignatov


Игнат Игнатов е роден на 1 януари 1963 г. в гр. Тетевен, България. През 1976 г. описва явление, при което малки отвърстия действат като оптични лещи. През 1989 г. завършва физика в Софийския университет “Климент Охридски”. От същата година започва професионално да работи в областта на медицинската биофизика. От 1996 г. е създател, собственик и директор на Научноизследователски център по медицинска биофизика (НИЦМБ).
От 2007 г. Игнат Игнатов е почетен доктор в Европейска академия за естествени науки (Германия). От 2013 г. е професор в Руската академия по естествознание.

Международни награди

  • Швейцарски приз 2003 – (Switzerland) (SVPP) (Dr. Theo Locher) (Prof. Ignatov, Prof. Antonov, Eng. Galabova, Eng. Stoyanov)
  • Приз на Вернадски 2003 – (Russia) (ENIOM) (Prof. Jacob Galperin) (Prof. Ignatov)
  • Приз на Чижевски 2005 – (Russia) (ENIOM) (Prof. Jacob Galperin) (Prof. Ignatov)
  • Медал на Кох 2008 – (Germany) (European Academy of Natural Sciences) (Prof. Vladimir Tyminskiy) (Prof. Marinov, Prof. Ignatov)

Научни направления

Научните направления на проф. д-р Игнат Игнатов са – структура на водата, зараждане на живота и живата материя, планинска вода и дълголетие, високочестотен цветен коронен (Кирлианов) разряд, нанотехнологии, астробиология, биологични ефекти в тежка вода, ентропия и време в живата материя, зрителен анализатор, биофизични полета.





1 част


2 част


3 част


4 част

понеделник, 15 ноември 2010 г.

ЗЕМЕДЕЛИЕТО В ДРЕВНОСТТА – в търсене на липсващата брънка


Един от най – интересните аспекти на мистериите в историята е самото съществуване на тези мистерии, върху които да си блъскаме главите.

Защо историята е пълна с толкова много аномалии и загадки ? Вярно е, че цялостното ни обучение и възпитание са ни подготвили да приемаме подобни несъответствия спокойно, но ако погледнем нещата от друга гледна точка, просто не се връзват. Знаем историята на Америка, Европа, Рим и Гърция, при това забележително подробно – макар че е отпреди три хилядолетия – както познаваме собствения си живот. И ако не я знаехме, щяхме да го приемем като нещо странно и неприемливо. Но когато погледнем доста назад в историята, още преди Вавилон, Шумер и Египет, перспективата почва да се размива. Възможните обяснения са следните: 1) нашите идеи и убеждения за начина, по който се е случила историята, влизат в конфликт с истината; 2) всички страдаме от колективна амнензия по неизвестни причини.

Относително доскоро нямахме ни най-малка представа за корените на нашата цивилизация. Не знаехме кой е изобретил колелото, замеделието, писмеността, градовете или което и да било друго нещо от всекидневието ни. И което е още по-интересно, по някакви чудновати, напълно неясни причини, почти никой не е искал и да знае за тези неща; дори историците са предпочитали да оставят руините на човешката история да лежат заровени под пясъците на пустинята. Подобно отношение изглежда точно толкова странно, колкото и самите мистерии.

Никога не вреди да се върнеш обратно към началото и да прегледаш повторно всичко, което си мислиш, че знаеш, за да провериш кои всъщност са „ реалните факти”.

Нека сега се върнем назад и да разгледаме сцената на ранната човешка еволюция – така, както ни я описва науката. Нашите предшественици се озовали в свят, пълен с природни чудеса. Изправили са се срещу предизвикателствата, които природата им предлагала – всяко едно от тях касаело непосредственото им оцеляване.

В самото начало не разполагали с никакви оръдия на труда и оръжия, така, че се борели с трудностите с рогата напред, както правят животните. Това е в най – общи линии картината от далечното ни минало – картина, която е добре да не забравяме.
Днес знаем точно как са живели хората през каменната епоха, защото много племена по света и досега живеят, както са го правили през последните 500 години – племена, които ние сме изучили много подробно и задълбочено.

Но през последната ледникова епоха всичко претърпява драстични промени. Най-неочаквано няколко племена избират съвсем нов начин на живот. Изоставят битието си на номади, установяват се на едно място и започват да отглеждат определени култури и да опитомяват някои видове животни. За тези първи стъпки по посока на цивилизацията има предостатъчно описания, но никой не си е направил труда да ги анализира на по-дълбоко ниво.

Какво ги е принудило да се променят така внезапно ? Отговорът на този въпрос е далеч по-труден, отколкото сме си мислели. Първият проблем се натрапва от само себе си. Хората от палеолита не са консумирали зърнени култури, а те стоят в основата на земеделието и са базисна храна за цивилизацията. Трапезата на първобитните хора се е състояла от крехко диво месо и пресни диви зеленчуци и плодове.

Най- общо казано, еволюционното несъответствие се крие в липсата на връзка между характеристиката на храната, консумирана след началото на „ земеделската революция „ преди около 10 000 години и близо двата милиона години история на нашия вид като първобитни ловци. Съвременните ядивни тревни семена са могли да бъдат на разположение на преобладаващата част от човечеството едва след съответното им култивиране, най вече заради ограниченото им географско разпостранение. Следователно човешкият геном е най- добре адаптиран към онези храни, които са били на разположения на хората в предземеделската епоха. И този извод ни изправя пред енигма, която е точно толкова трудна за разгадаване, колкото на Голямата пирамида.

Как и защо нашите предшественици са извършили този скок ? И щом като опитът им с дивите семена се е равнявал почти на нула, как са знаели начините на отглеждането им или дори дали се ядат? Ако загърбим тези умозаключения, трябва да отбележим, че към внезапната поява на шумерската и на египетската цивилизация зърнените култури вече са били напълно усвоени, което изизсква изключително висока степен на познания и опит с растенията, както и достатъчно време.

Ако някой от вас разполага с известен опит в земеделието или селското стопанство, не може да не знае, че дивите култури са напълно различни от култивираните хибриди. Неоспорим е фактът, че първобитните ловци не са имали абсолютно никакъв опит в култивирането на растенията и опитомяването на животните, така че със сигурност е изминало много повече време от точката нула до напредналия стадий на прогреса, отколкото историците се опитват да ни внушат.

Не можем да не се запитаме откъде са дошли тези познания? Как така човекът от каменната епоха внезапно е придобил необходимите умения за култивирането на растенията и за опитомяването на животните, при това до такава степен, че да го върши с ефективността, която ни е известна? В египетските и шумерските рисунки откриваме чистокръвни кучета, например хрътки – как са успели така бързо от вълци да се превърнат в кучета?

Обичайните отговори се усложняват преди всичко от следните аспекти на човешкия прогрес: 1) изключително бавният напредък на човечеството през каменната епоха и 2) внезапното създаване и усъвършенстване на нови оръдия на труда, нови храни, както и нови форми на социално устройство, за които няма никакъв прецедент.

Ако първите хора са консумирали диви семена и са експериментирали с хибридизация на растенията продължителен период от време, еволюирайки през очевидни стадии на своето развитие, то несъмнено бихме разбрали този процес. Но как да тълкуваме сценария в периода от каменната епоха до Голямата пирамида в Гиза ?

Култивирането на растенията е сложна наука. Известно ни е, че е практикувана в Шумер и Египет, както и от древните израилтяни. Ако някой се съмнява в това твърдение, нека се замисли по въпроса, че днес ние отглеждаме същите житни култури, които са отглеждали и хората в древността. Фактът е повече от странен и затова заслужава задълбочен анализ. Съществуват стотици други възможни диви растения, които също биха могли да бъдат култивирани. Защо обаче не сме разработили други семена от други видове растения през последните 3000 години ?

Как е възможно хората, едва излезли от каменната епоха, с оскъдните познания, които тогава са притежавали, да изберат най-добрите семена за култивиране ? И което е по-интересното, те не само, че разрешили всички гореизброени сложни проблеми, но и доста бързичко се досетили как да правят вторичните продукти от тези житни култури. Шумерите са правели хляб и бира още преди 5000 години, въпреки, че техните най-близки предшественици – според антрополозите, разбира се, - не са знаели абсолютно нищо за това и си живеели, събирайки диви растения и ловувайки дивеч из горите. Сякаш на някакъв етап са получили точни указания от някого, който е знаел всичко за земеделието. Но този някой не биха могли да бъдат предците им, защото, според традиционната наука, тези предци са били обикновени първобитни ловци.

Възстановката на тези светкавични преходи е неимоверно трудна, особено след като е придружена от радикални промени във всеки друг аспект на човешкия живот. Как и защо хора, които не са познавали друго, освен номадския начин на живот и егалитарната социална структура, успяват толкова бързо и така драстично да се променят ? Какво ги е накарало да започнат да строят градове и да създават прецизно стратифицирани цивилизации, когато не са имали никаква представа от подобни неща ? Къде са предвестниците на въпросния прогрес ?

Човешките същества познават единствено постъпателната еволюция на формите, прехода от нещо просто към нещо сложно – а не от едната страна кирпичени покриви на вкопани в земята къщурки, а от другата – едромащабна архитектура, използваща мегалитни каменни късове и сложна инженерна мисъл, изискваща истинско майсторство.

Такива междинни стадии на развитие обаче липсват. Шумерските плочи с клинописно писмо обрисуват доста сложни иригационни системи, интензивно селско стопанство, пекари и пивоварни. Приемаме всички тези неща за даденост, но никой не си прави труда да постави под въпрос изводите, които се подразбират. Приемаме за даденост, че техните предци са усвоили своите земеделски умения в продължение на хилядолетия – и точно това може да се очаква, ако разсъждаваме логично. Но случаят изобщо не е такъв.

Най – първите и най-примитивните експерименти в областта на земеделието, документирано от археолозите, са се случили в Йермо и Йерихон. Тогава те са били малки, скромни селца, отглеждащи шепа прости земеделски култури, но хората продължавали все така да ловуват и да събират диви растения,така че не биха могли да се определят като същински земеделци. Проблемът е, че между тях , от една страна, и Шумер и Египет – от друга, не съществува абсолютно никаква междинна фаза. В същия ред на мисли няма малки зикурати и малки пирамиди, нито каквато и да било друга прогресия, доказваща, че занаятчиите от каменната ера внезапно са се сдобили с умението да ваят сложни статуи и каменни плочи.

Ортодоксалните теории разчитат все повече и повече на „ официалното” становище на властите, отколкото на добре аргументираните и добре документирани факти. Достигнали сме до кризисен етап в областта на антропологията, историята и археологията, защото обичайните им тези са неспособни да дадат отговор на все по- нарастващия брой аномалии. Обясненията им са плоски и съшити с бели конци, а баластът им става толкова голям, че вече всеки момент ще се сгромолясат под собствената си тежест. Късчетата информация, които предлагат, въобще не са в състояние да съвпаднат така, че да образуват едно смислено цяло.

Преди няколко години, докато изнася лекция в един университет, бележития палеоантрополог Луис Лийки е запитан от студент за „ липсващата брънка” в еволюцията. Той отговаря: „ Липсващата брънка е не само една – липсващите брънки са стотици ! „

Този факт е още по-актуален за културната еволюция. Докато не открием тези липсващи брънки, ние ще продължим да приличаме на болни от амнезия, още дълго опитващи се да намерят някакъв смисъл както в модерния си живот, така и в своята колективна история.

Уилт Харт, английски журналист

събота, 13 ноември 2010 г.

МИТЪТ „ ЛЕДНИКОВА ЕПОХА „


В книгата си " Вековната заблуда ледников период" геологът д-р Хорст Фридрих констатира: "Заинтересованият лаик може да се запита как науката смята, че е открила, че е имало голям ледников период с продължителност от около един милион години ( завършил уж към 8000 г. пр.н.е.). Отговорът на въпроса е ужасно прост. Това се изисква от повтаряната като молитва от традиционната геология на Лайъл за равномерността, свързана с ( почиващия от своя страна на същото учение за равномерност) дарвинизъм!".
Когато в началото на деветнадесети век геологията се оформя като отделна научна дисциплина, нейни пионери се сблъскват с купища доказателства, че планетата Земя сравнително скоро е претърпяла значителни промени. Нещо е полирало и надраскало повърхността на много скали и светът е заринат от отломки. Съществуват буквално милиони разпръснати морени, наричани поради местоположението си скитници. Те се появяват на най-необичайни места: кацнали деликатно на някой планински връх, задръстили някоя долина или уютно изолирани на някоя поляна. Въпросът който измъчва първите геолози е очевиден: кое е нещото преместило тези камъни?

Първите опити за отговор на този въпрос са в тон с времето си. В продължение на векове западното общество живее с библейската история за Всемирния потоп. Дори на учените с откровено атеистична нагласа – малцинство в началото на деветнадесети век – не им е лесно да се освободят от подобни културни влияния. Почти всички ранни геолози решават, че камъните скитници са довлечени от водата. Те разработват ужасяващи сценарии на излезли от бреговете си големи реки или силни подводни земетресения, породили огромни приливни вълни.

Първият дисонанс в този хор внася през 1802 г. математикът Джон Плейфейр, който стига до извода, че единственото природно явление, което може да пренесе тези камъни на голямо разстояние, са глетчерите. Теорията му е отхвърлена. Но ледът продължава да омагьосва умовете. През 1837 г. глетчеровата теория отново излиза на бял свят, този път още по-предизвикателна. Шведския палеонтолог Луис Агасис изнася пред Швейцарската академия една твърде смела за времето си реч. В нея той твърди, че скитниците, отломките и вдлъбнатините по скалите са възникнали през Ледниковата епоха – термин, заимстван от ботаника и поета Карл Шимпер, който го употребява в една от поемите си. Агасис обрисува картинно един свят, в който глетчерите се простират от Северния полюс до Средиземноморието. Идеите му не намират топъл прием. Агасис бил известен с изследванията си на рибни вкаменелости.

Само две години по-късно, Карл Ернст Адолф фон Хоф, който взема участие в състезанието за обявената от Кралското научно дружество в Гьотинген ( Германия) награда, също отрича теорията за „ стихийната вода”, довлякла скитниците. Той я подменя със схващането, че скитниците са донесени от подвижни ледове и не след дълго тази концепция си намира поддръжници. Възниква несъгласие между поддръжниците на теорията за плаващи айсберги – която по същността си е модификация на старата хипотеза за Всемирния потоп – и малцината учени, подкрепящи концепцията на Агасис за глетчерите от Ледниковата епоха. Спорът се разрешава от изобретението на британския археолог Чарлз Лайьл.

Лайъл е един от най-известните учени от своето време. Репутацията си дължи на обстойното тълкувание на геологичната история, озаглавена „ Принципи на геологията”, чиято първа част е публикувана през 1830 г. С тази своя работа Лайъл предизвика практически цялото геоложко братство. Дотогава съществува стабилен консенсус, че независимо дали е било наводнение, плаващ лед или божията ръка, промяната е била рязка, внезапна и катастрофална. Лайъл твърди, че не е имало нищо подобно. Той смята, че причините за едно геологично изменение винаги са постепенни. Онова, което се случва днес – незабележимата промяна на климата благодарение на ветровете и валежите, бавните движения на земните пластове, лекото издигане на планините – е същото, което се е случвало в миналото. Възможни са локални отклонения вследствие на вулканична дейност, земетресения или наводнения, но ако нещата се разглеждат цялостно, никога не е имало резки и радикални промени.
Справедливо би било да отбележим, че макар повечето от тези теории да се отличават със забележителна изобретателност, нито една от тях не е напълно адекватно обяснение на Ледниковата епоха. Но провалът им не трябва да учудва никого, защото всички те се базират на едно грешно предположение. Това е предположението, че причината за Ледниковата епоха е студът.

Днес най-студената област на планетата е Сибир. Там е по-студено отколкото в Гренландия или Антарктида. Но Гренландия и Антарктида са покрити с лед, а Сибир не е. Студът не води до заледяване сам по себе. След като това бъде осъзнато, няма да се учудим, когато открием, че първата предпоставка за настъпването на Ледникова епоха не е понижаването на температурата, а повишаването й. За да се образува лед е нужна вода. В природата тази вода се доставя от валежите. Дъждът пък е последица от изпарението на океаните. Изчислено е, че за да се образува такава ледена покривка, каквато се преполага, че е съществувала през Ледниковата епоха от плейстоцена, нивото на Световния океан трябва на места да е спаднало поне с 300 метра. Което би следвало да е станало преди образуването на леда, а не след него - нещо, за което е необходимо драстично покачване на световната температура. За да се образуват пък ледени покривки, трябва да последва внезапен и продължителен период на застудяване. Комбинацията от условия е меко казано необичайна. Теоретиците на Ледниковата епоха нямат и най-малка представа как те са възникнали накуп.

Колкото и често да бива потвърждавана идеята, че учените грешат, тя не е по вкуса на научната общност. Всяка епоха има собствена парадигма, собствен мироглед и общоприетото схващане за това какви са нещата или какви са били. През целия двадесети век и през една значителна част от деветнадесети господстващата парадигма за Ледникова епоха през плейстоцена бива защитавана ревностно, като доказателствата за противното биват системно отхвърляни, осмивани или пренебрегвани. Този подход е толкова резултатен, че самото предположение хипотезата за Ледникова епоха да е изцяло погрешна, звучи едва ли не еретично. Но доказателствата за обратното се трупат с тревожна бързина и от разкопките става ясно, че в теорията за Ледникова епоха има огромни пукнатини. Тази теория твърди, че глетчерите и ледените покривки са се формирали в мразовития север и са се придвижили на юг. За жалост в замръзналия север има области, в които не се намират следи от никакви глетчери. Както е отбелязано по-горе, най-студеното място на Земята, Сибир, днес няма ледена покривка. Очевидно е, че там не е имало такава покривка и през Ледниковата епоха.

Проблемът се усложнява още повече, когато си припомним, че механизмът на Ледената епоха изисква раздвижване на големи планини, които да влязат в ролята на ледогенератори и да дадат ход на процеса. Известно е, че алпийския глетчер, който вдъхновява Агасис за теорията на Ледниковата епоха, всъщност е бил доста малък и е действал само по време на последното придвижване на леда. Тази планинска верига достига настоящата си височина сравнително скоро – след предполагаемия край на Ледниковата епоха. През плейстоцена Алпите са представлявали само редица от невисоки хълмове. Били са твърде ниски, за да произведат значими количества лед. Всъщност, никак не е лесно да си представим която и да е от предполагаемите планински вериги като център на ледникова активност. Не само Алпите, но Скалистите планини и дори Хималаите достигат сегашната си височина твърде късно, за да се впишат в подобен сценарий.

Нещата стават още по-объркани. При изследванията на глетчерни хълмове и планини и по-специално на тези в Северна Америка, се откриват следи само по северните и северозападните им склонове. Ако въпросните планини са генерирали лед в периода, когато са били най-високи, както се полага на едни високи планини, то тогава ледът щеше да се стече равномерно по всички склонове и да остави следи от преминаването си. Но, ако от друга страна, ледената покривка е дошла от север – което също се вписва в ортодоксалната теория – то тя трябва постепенно да се е изкачила по северните склонове. Това би било идеално обяснение на следите. След като обаче се изкачи до върха, според законите на логиката ледената покривка трябва да се прехвърли от другата страна, и то значително по-бързо поради действието на гравитацията, което трябва да остави следи по южните склонове.

Същата аномалия север –юг се забелязва и при наносните материали. Дребните камъни и скитниците, понесени от ледена покривка, общо взето се натрупват по северните склонове на планините. Много рядко се откриват подобни отлагания по южните. Теоретиците на Ледниковата епоха не могат да обяснят това явление.

Обърнете внимание на следните факти:

1. Има камъни скитници в пустинята Сахара.

2. Има камъни скитници в Монголското плато.

3. Има камъни скитници в Уругвай.

4. Има камъни скитници, забити със страшна сила в хълмовете на Лабрадор в Канада.

В нито една от тези области – а това са само четири от многото примери – не е имало глетчери. Теоретиците на Ледниковата епоха не могат да обяснят и това явление.

Дотук става ясно,че обяснението е друго. Ледниковата епоха е измислена, за да измести теорията за Всемирния потоп. Така, че не учените са тези, които ни казват истината, а преданията на древните народи. Те са били свидетели на тези събития, за да ги опишат така подробно и да им е останало в паметта на редица поколения, а се вижда, че те никъде не споменават за Ледникови периоди и студове. За Всемирния потоп като историческо събитие е обяснено добре в материала „ Водата заляла света” : http://ahf-fossils.blogspot.com/2010/11/blog-post_4203.html



сряда, 10 ноември 2010 г.

Кръстосвали ли са древните египтяни света ?


Историците, назначени в местните университети, които уж работят за по-доброто разбиране на съвременното човешко общество, всъщност са единствените, на които е дадена възможността да тълкуват по нов начин нашето минало според натрапените им отвън директиви. От световната история знаем как европейските „завоеватели” потъпкват цели култури и фалшифицират истината чрез платени хронисти, така че вече придобити, но некласирани в даденото общество „знания”, отново се погубват. Може би, затова английският историк Самюел Бътлър пише: „Господ не може да промени миналото, но историците могат.”

Дали древните египтяни са напуснали Средиземноморието и съответно много преди европейците са пътували по света, е нещо, което продължава да създава главоболия на съвременните учени..
През юли 1997 г. археолози от университета Бъркли в Ню Йорк откриха в Египет гробове на 4500 години, които предизвикаха нарастващо безпокойство в научния свят.

По мнението на археолозите ставало дума за „вечните жилища” на работници, които били изрисувани по стените. Както показаха изследванията на скелетните останки, единият от тях е бил с ампутиран крак; той преживял тази хирургическа интервенция цифром и словом на 14 години! Въз основа на костните анализи могло да се установи, че единият от шестимата погребани е починал от сътресение на мозъка, а един друг — от сифилис. Особеното в случая с венерическото заболяване е, че тази болест не се срещала в „Стария свят” и била напълно неизвестна. Чак по-късно Христофор Колумб и други мореплаватели я пренасят от Америка.Следователно дали древните египтяни са били в Америка преди Колумб?
Преди няколко години българската патоложка д-р Ирина Балабанова откри при изследвания на египетски мумии следи от кокаин и никотин, които също както и сифилиса, са типични само за Америка. Странно, че международната египтоложка гилдия посрещна нейните резултати само със смях и подигравки! Госпожа Балабанова
споделя: „За откритията си не получих никаква благодарност от страна на египтолозите, а само обидни писма защо съм ги публикувала.”
Но поне е исторически факт, че преди Христофор Колумб да „открие” Америка на 14.10.1492 г., за ориентацията му в открито море е имало на разположение морски карти, изготвени поне 20 години по-рано, които италианският учен Паоло Дай Подзо
Тосканели прерисувал от по-стари образци. Писмата на Тосканели до Колумб от 1472 г. са запазени и до днес и картинно ни описват оживената кореспонденция на учените:
„Природният изследовател Паоло поздравява Христофор Колумб! Разбрах за Твоето чудесно и грандиозно желание да предприемеш пътуване до местата, където
растат подправките. В отговор на Твоето писмо Ти изпращам препис на едно друго писмо, което някога преди войната в Кастилия написах до един довереник на португалския крал, в отговор на запитването му до мен по молба на Негово Величество. И Ти изпращам същата морска карта, която дадох и на него. Така удовлетворявам молбата Ти.”
Отговорът на Колумб до Тосканели също потвърждава получаването на такава морска карта, на която били изобразени американските континенти. Анализите във връзка с определени заледени земни области, потвърждават датата на създаването
на тази морска карта — 8900 години пр. Хр.! А и античните артефакти освен това свидетелстват за кръглата форма на нашата планета: „Получих писмото Ти и изпратените предмети и изпитах огромно задоволство. Разбрах за Твоя великодушен и чудесен план да пътуваш на Запад и с помощта на изпратената карта да достигнеш до Източните земи. Обяснението щеше да бъде по- ясно, ако имаше под ръка кръгла топка. Радвам се, че ме разбираш правилно. Споменатият маршрут е не само възможен, но е реален и сигурен.”
Откога водният път към Америка е бил известен?
През третото хилядолетие преди Христа е възможно японците първи да са успели да стъпят на американска земя преди Колумб и преди викингите. В Еквадор археолози
откриха селище близо до Валдивия, в което намерили японска керамика от времето на културата Йомон. Следователно може да се предположи, че това древно селище дължи появата си на японски рибари, които по мнението на съвременните учени, достигнали западния бряг на Америка под влиянието на случайни морски течения. Аз обаче го виждам другояче! Според мен още тогава е имало международни търговски отношения.
Както се знае още към 5000 година пр. Хр. египтяните са направили експедиция до загадъчната страна Пунт, чието местоположение и до днес не може да бъде локализирано. Освен, че Пунт се смятал за страна на Боговете, древните египтяни си
набавяли оттам благовония и злато. Египтолозите все още спорят до каква степен египетските мореплаватели са кръстосвали света. По случайност една кутийка за грим от гроба на принцеса, починала около 2300 година пр. Хр., се оказва първата опорна точка за определянето на местоположението на Пунт. В кутийката имало още малко грим, който съдържал вещество, което не се намирало в Египет — антимон. Този рядък сив метал търговците вземали чак от южна Африка от река Замбези в днешно Зимбабве. Човек едва ли би могъл да си представи, че още тогава египтяните са достигнали толкова далеч на юг. Един надгробен надпис обаче доказва, че морски пътешественик на име Кнемхотеп дори трябва да е бил в Пунт девет пъти.
Дали фараонът е почерпил тази информация от древноегипетски хроники?
От казаното досега напълно можем да допуснем, че древните египтяни още преди хилядолетия са могли да достигнат Америка. Съгласно информацията в американския
вестник Phoenix Gazzette, преди деветдесет години в Големия каньон на практика би трябвало да е открит древния гроб на един египтянин. Във водещия материал от 5 април 1909 г. за откривател на находката е представен проф, С. А. Джордан от известния Smithsonian Institution. Ho на запитването от страна на моя колега Дейвид Хатчър Чайлдрес относно достоверността на находката през септември 1998 г. прессекретарката на института не пожела да отговори. При всички положения обаче и пещерите Лолтун на могилите Пуук* в централен Юкатан съдържат забележителни свидетелства, в които могат да бъдат припознати връзки с Древен Египет. Думата „лолтун” означава „цвете в скалата” и по начина си на изписване напомня египетския йероглиф за „град”. Американският археолог д-р Менсън Валънтайн твърди:
[*Руини в Уш-мал — един от големите градове на Маите в Мексико, на 80 км от Мерида — бел. прев.]
„Това е свързано с най-значимия и разпространен символ, кръста, вписан в квадрат. „Loltun” може да бъде сравнен и с него; ако се вземат под внимание и намиращите се от всички страни и образуващи кръг входове.”
Следователно находката би следвало да представлява подобна на лабиринт постройка, която по мнението на д-р Валънтайн не произхожда от маите: „В изумителните помещения съществуват множество доказателства, че многобройните странни пластики от обработена скална маса и издяланите в камъка
знаци не са дело на маите, а на някоя по-древна раса.”
Някои от невероятните находки на д-р Валънтайн представляват колосални статуи, които очевидно са били изработени в много ранен период от пещерните сталактити и
сталагмити. Красноречивите белези, оставени от водата в пещерите и по тези скулптури показват, че целият този комплекс, който в днешно време е на повече от 100 м надморска височина, дълго време се е намирал под вода, и то след като каменните фигури са били създадени. Тази информация отново потвърждава древността на морските карти, които през 15. век са били на разположение на Христофор Колумб. Възможно ли е me да произхождат от библиотеките на Древен Египет?
Австралийският археолог д-р Рекс Гилрой от Mount York Natural History Museum в Нови Южен Уелс казва в едно интервю:
„На пръв поглед изглежда, че Австралия не разполага с никакво забележително културно минало. Няма антични замъци, писмени записки, никакви артефакти, отвеждащи ни към какъвто и да е било вид техника. Но този пръв поглед на археолога лъже! Древните жители на Австралия, аборигените, могат да разкажат за една отдавна преминала австралийска епоха, която те наричат „Времето на сънищата”. В този период заедно с аборигените живеели силни човекоподобни същества, които според вярванията на аборигените, дошли от звездите.
Възможно ли е да става дума за контакт с Древен Египет?
В Австралия съществуват множество пирамидални постройки и изкуствени възвишения, които ни връщат към тези древни културни дейци. От 1866 г. австралийските фермери и заселници, извършвайки земеделската си работа, действително постоянно намират артефакти, които несъмнено би трябвало да произхождат от Близкия Изток. Много от предметите се смятат за палестински, финикийски и преди всичко египетски. Дълго време археолозите стояха настрана дотолкова, доколкото не искаха да картографират находките. Но и 100 години по-късно
продължават да бъдат откривани особени предмети. На 17 май 1966 г. фермерът Дал Въри намира грубо издялана статуя, която днес се намира в стъклена витрина в Gympie-Museum fur Heimatgeschichte. Представлява изображение на маймуна. Но освен в зоологическата градина в Австралия няма маймуни! В долната лява част на скулптурата е поместена — при всички положения вече малко изтъркана гравюра, която напомня йероглифа на знака за „hez-ur”. Това е знакът за „бялата маймуна” и е възможно да символизира Тот, египетския Бог на мъдростта. Това доказва ли, че фараоните са били в Австралия?
Междувременно наистина съществуват достатъчно неща, които потвърждават присъствието на фараоните в древна Австралия. Например в една медна мина в Мариба беше изкопана статуя на египетското божество Атон, на която някой се е молил преди 3500 години. Северно от Куктаун бяха намерени изображения на бойна
машина, както и изображения на крилат слънчев диск. През 1912 г. близо до

Гордънвайл работници откриха монолит, на който имаше изобразен древноегипетски боен кораб. През 1994 г. североизточно от Нови Южен Уелс австралийският изследовател и автор на филми Пол Уайлт отново откри йероглифи, част от египетското наследство. Дори един царски атрибут би могъл да се окаже, че принадлежи на фараона Хеопс, властвал преди 4500 години в Египет.
Излиза, че мъдростта на нашия вид трябва да се е развила и оформила в значително по-ранен стадий, отколкото официалното научно мнение иска да признае.
Междувременно и учени на днешното статукво, като д-р Доналд Йохансон, стигнаха до извода, че страни като Австралия са били заселени още преди 60000 години от модерно изглеждащ народ, който още по онова време е пътувал по море.
Но кой от народите преди 60 000 години, състоящ се от ловци и събирачи, е бил способен да достигне подобни технически, висоти? М
ежду учените на новото време е имало и продължава да има и инакомислещи, такива като великият британски египтолог проф. Алан Х. Гардинър (1879-1963), който по отношение проучването на Египет заявява: „Това, което днешните египтолози гордо разказват като история на Египет, в повечето случаи не е нищо друго освен сбор от цитати и части на книги, които изобщо не са убедителни.”
Ако като цяло погледнем към Първата епоха на вече цивилизован Египет, в действителност се получава така, че нито нашите египтолози поотделно, нито археолозите като цяло са в състояние да кажат със сигурност кога е започнала и колко
време е продължила тази епоха. Благодарение на съвременните технологии, например изследванията, получени от сателитната разузнавателна техника, днес вече стана възможна рационалната реконструкция на определени исторически процеси. Така ние относително точно можем да заявим, че много отдавна, може би преди 50 милиона години, земите, образуващи днешен Египет, са се намирали още под морската повърхност. Преломи от невъобразим мащаб оформяли тогавашния земен облик и довели до познатите ни днес земни формирования. По времето на този период, наречен „Креда”, в Нубия (Етиопия) се отлагат пясъчници, а след тях първите варовици и глинени пластове. След един огромен период земята изплувала, за да бъде отново залята от северния океан. Тези земно-исторически процеси, свързани с мащабни времеви периоди, бавно довеждат до еволюционната фаза на образуване на вековните варовици, които заради намерените в тях вкаменели морски животинки бяха наречени от съвременните геолози „нумолитни варовици”. Последвал период, в който се образува падината на Червено море и под въздействието на нагъването на земните пластове от двете му страни възникват планинските вериги на Синайския полуостров и на Източния бряг. Едва по-късно, със завършека на миоцена, днешен Нил оформя своята долина дълбоко навътре в алувиалната почва. Там, където днес се намира ветрилообразната делта по онова време имало още един Средиземноморски залив, който се врязвал дълбоко в сушата. Към края на плиоцена започва мощно издигане на земните пластове. Когато това се случило, коритото на Нил се напълнило с пясък и пирит, отмити от близките планини и донесени от речните притоци. От тези отмити пластове Нил оформя окончателното си речно корито. Тези бавни процеси днес могат да се видят в стъпаловидните почвени пластове.
Къде обаче остава човекът, построил no-късно египетските пирамиди от тези геоложки пластове?
Според голям брой от списъците на египетските царе началото на Първата епоха на
цивилизованото човечество започва преди 23000 години с появата на подобни на джуджета божествени същества, наречени „Птах” (ptah). Както многото предания и намерените пластики показват, съществата „Птах” имали необичайно голям череп, докато телата им, както изглежда, не надхвърляли 140 см. Интересното в преданията е това, че според френския генетик д-р Жомар Люко „древния Адам” бил висок не повече от 140 см. В противоречие на египетските „Птах” — създания френският учен доказа, че „древният Адам” се заселил още преди около 200000 в Африка и е роднина на африканските пигмеи от племето Ака. Тези резултати освен това бяха потвърдени от университета Йейл в Чикаго и от Харвардския университет в Бостън.

( Откъс от „ Забранената египтология”, Ердоган Ерчиван)

понеделник, 8 ноември 2010 г.

СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО


Един филм по книгата на Ерих фон Деникен " Спомени от бъдещето " :

1 част:
http://www.youtube.com/watch?v=Zr-5tXH9QO8&feature=PlayList&p=0C684C9698B4F97D&index=0&playnext=1

2 част:

http://www.youtube.com/watch?v=lccOuCXvUcw&p=9BD9A82E036DEE9D&playnext=1&index=17

3 част:

http://www.youtube.com/watch?v=osn20e1jaWY&feature=related

4 част:

http://www.youtube.com/watch?v=baE8-2DskSk&feature=related

5 част:

http://www.youtube.com/watch?v=qJkw0GdeX6w&feature=related

6 част:

http://www.youtube.com/watch?v=dRdK9MpF9_8&feature=related

7 част:

http://www.youtube.com/watch?v=gylGcP1oVs8&feature=related

8 част:

http://www.youtube.com/watch?v=BQgJ7i6w1IA&feature=related

9 част:

http://www.youtube.com/watch?v=R1ow2Wi5dxw&feature=related

УДИВИТЕЛНИТЕ ОСТАНКИ В ГРАД ТИАХУАНАКО







Град Тиахуанако, който е разположен на 4000 метра надморска височина в Андите между Боливия и Перу, е изпълнен с останки, които шокират посетителите. Областта е определена като едно от археологическите чудеса на Южна Америка.
Една от най-удивителните останки в Тиахуанако е календар, който показва равноденствията, сезоните и разположението и движението на Луната през всеки един час. Календарът е едно от доказателствата, че хората, които са обитавали въпросния регион, са притежавали високонапреднала технология. Сред останалите забележителни останки в Тиахуанако са паметниците, направени от каменни блокове, някои от които тежат около
100 тона. Автор от Ридърс Дайджест (Reader's Digest) пише: „… най-добрите инженери днес все още си задават въпроса дали биха могли да отрежат и преместят огромни скални маси като тези, използвани за построяването на града. Гигантските блокове изглеждат сякаш са били използвани метчици за отрязването им …” Например, градските стени са били построени, като са поставяни блокове, тежащи 60 тона, върху други, тежащи 100 тона. За построяването на тези стени е използвано каменоделство, което изисква много голямо майсторство. Огромните квадратни блокове са съединени посредством изгладени улеи.
Улеите, дълги 2.5 метра, са били направени върху блокове с тежест 10 тона. В някои части на останките съществуват водни канали с дължина 1.8 метра и широчина половин метър. Те са с такава прецизност, каквато рядко може да бъде открита дори днес. Не е възможно тези хора да са изработили тези творби при липсата на технологични средства, както
твърдят еволюционистите. Това е така, тъй като в примитивните условия, за които ни уверяват еволюционистите, изработването само на една от тези творби би отнело време, по-дълго от един човешки живот. Това означава, че са били необходими стотици години за създаването на Тиахуанако, което също показва, че тезата на еволюционистите е грешна.
Един от най-забележителните монументи в Тиахуанако е Портата на Слънцето. Направена от един-единствен камък, тя е с 3 метра височина и 5 метра широчина. Смята се, че тежи около 10 тона. Портата е украсена с различни рисунки. Все още не може да бъде дадено никакво обяснение относно това какъв метод са използвали хората от региона, за да я построят. Каква технология е използвана за изграждането на една толкова внушителна структура? Как каменните блокове с тежест 10 тона са били извадени от каменоломната и откъде са били донесени? И с какви средства? Очевидно е, че всичко това е постигнато с помощта на нещо повече от прости сечива и оборудване, както твърдят еволюционистите.
Когато човек вземе предвид географските условия в областта, където се намира
Тиахуанако, то всичко добива още по-удивителни размери. Градът е разположен на много километри от нормалните населени области и е бил построен на около 4000 метра надморска височина. Той се простира на високо плато, където атмосферното налягане е около една втора от това на морското равнище, и силно разреденият въздух тук би могъл да
затрудни дори още повече задачите, които изискват човешки труд.
Всички тези сведения ни показват, че тук, така както и в много други области по света, са съществували напреднали цивилизации, което прави недействителна еволюционната теза, че историята на човечеството винаги е еволюирала напред.