Традиционната геология винаги е смятала, че нагъването на планините е ставало бавно за дълъг период време. Но в планините край река Съливан, Канада, могат да се видят планини с меки, плавни извивки. Ако традиционната геология е права, би трябвало да се наблюдават пукнатини при самото нагъване на тези планини, поради огромното напрежение при натиск, тъй като в студено състояние не може да се постигнат такива плавни извивки. А както се вижда от снимката такива пукнатини липсват. Какъв е изводът? Планините са се нагънали бързо, когато са били още меки, нещо подобно като пластичен гел. След което са се втвърдили във формите, които виждаме тук. Ако някой мисли, че е възможно твърда материя в студено състояние да се огъне така без да се образуват пукнатини, нека направи експеримент, колкото и да е бавен натиска. Ще получи парична награда от 10 000 лева.
http://www.efodon.de/html/archiv/vorzeit
2 коментара:
Подобни гънки може да се наблюдават и по разлома в Юрските скали на Понор. Координати на една такава гънка южно от с.Зимевица (43° 1'53.08"N; 23°17'5.36"E), а друго може да се наблюдава на ЮИ от Добравица. Там са намира пещерата Травнина дупка (Кушушница), а и наблизо, малко по на север, има и остатъци от карбонски скали - пластове от въглищни шисти и въглища (вр.Църнио камик, в района на срутището над последната махала Брезенска махала при изворите Топилата). На този линк има и снимка - http://www.physics.del.bg/zemnata%20kora.pdf.
По-интересното е, че говорим за карст и гънкообразуването в него е малко по-особено.
Това което консервативните униформистки геолози не са забелязали или не искат да коментират е, че тези гънки са доста плавни, което не може да се образуват в студено състояние, независимо под какъв натиск, тъй като биха се образували пукнатини. И тъй като липсват подобни пукнатини, това означава, че планините са се нагънали доста бързо, когато те са били още меки, подобно на пластична гел, след което са се втвърдили в състоянието което наблюдаваме днес.
Публикуване на коментар