Кръстосвали ли са древните египтяни света ?

Историците, назначени в местните университети, които уж работят за по-доброто разбиране на съвременното човешко общество, всъщност са единствените, на които е дадена възможността да тълкуват по нов начин нашето минало според натрапените им отвън директиви. От световната история знаем как европейските „завоеватели” потъпкват цели култури и фалшифицират истината чрез платени хронисти, така че вече придобити, но некласирани в даденото общество „знания”, отново се погубват. Може би, затова английският историк Самюел Бътлър пише: „Господ не може да промени миналото, но историците могат.”

Дали древните египтяни са напуснали Средиземноморието и съответно много преди европейците са пътували по света, е нещо, което продължава да създава главоболия на съвременните учени..
През юли 1997 г. археолози от университета Бъркли в Ню Йорк откриха в Египет гробове на 4500 години, които предизвикаха нарастващо безпокойство в научния свят.

По мнението на археолозите ставало дума за „вечните жилища” на работници, които били изрисувани по стените. Както показаха изследванията на скелетните останки, единият от тях е бил с ампутиран крак; той преживял тази хирургическа интервенция цифром и словом на 14 години! Въз основа на костните анализи могло да се установи, че единият от шестимата погребани е починал от сътресение на мозъка, а един друг — от сифилис. Особеното в случая с венерическото заболяване е, че тази болест не се срещала в „Стария свят” и била напълно неизвестна. Чак по-късно Христофор Колумб и други мореплаватели я пренасят от Америка.Следователно дали древните египтяни са били в Америка преди Колумб?
Преди няколко години българската патоложка д-р Ирина Балабанова откри при изследвания на египетски мумии следи от кокаин и никотин, които също както и сифилиса, са типични само за Америка. Странно, че международната египтоложка гилдия посрещна нейните резултати само със смях и подигравки! Госпожа Балабанова споделя: „За откритията си не получих никаква благодарност от страна на египтолозите, а само обидни писма защо съм ги публикувала.”
Но поне е исторически факт, че преди Христофор Колумб да „открие” Америка на 14.10.1492 г., за ориентацията му в открито море е имало на разположение морски карти, изготвени поне 20 години по-рано, които италианският учен Паоло Дай Подзо Тосканели прерисувал от по-стари образци. Писмата на Тосканели до Колумб от 1472 г. са запазени и до днес и картинно ни описват оживената кореспонденция на учените:
„Природният изследовател Паоло поздравява Христофор Колумб! Разбрах за Твоето чудесно и грандиозно желание да предприемеш пътуване до местата, където растат подправките. В отговор на Твоето писмо Ти изпращам препис на едно друго писмо, което някога преди войната в Кастилия написах до един довереник на португалския крал, в отговор на запитването му до мен по молба на Негово Величество. И Ти изпращам същата морска карта, която дадох и на него. Така удовлетворявам молбата Ти.”
Отговорът на Колумб до Тосканели също потвърждава получаването на такава морска карта, на която били изобразени американските континенти. Анализите във връзка с определени заледени земни области, потвърждават датата на създаването на тази морска карта — 8900 години пр. Хр.! А и античните артефакти освен това свидетелстват за кръглата форма на нашата планета: „Получих писмото Ти и изпратените предмети и изпитах огромно задоволство. Разбрах за Твоя великодушен и чудесен план да пътуваш на Запад и с помощта на изпратената карта да достигнеш до Източните земи. Обяснението щеше да бъде по- ясно, ако имаше под ръка кръгла топка. Радвам се, че ме разбираш правилно. Споменатият маршрут е не само възможен, но е реален и сигурен.”
Откога водният път към Америка е бил известен?
През третото хилядолетие преди Христа е възможно японците първи да са успели да стъпят на американска земя преди Колумб и преди викингите. В Еквадор археолози откриха селище близо до Валдивия, в което намерили японска керамика от времето на културата Йомон. Следователно може да се предположи, че това древно селище дължи появата си на японски рибари, които по мнението на съвременните учени, достигнали западния бряг на Америка под влиянието на случайни морски течения. Аз обаче го виждам другояче! Според мен още тогава е имало международни търговски отношения.
Както се знае още към 5000 година пр. Хр. египтяните са направили експедиция до загадъчната страна Пунт, чието местоположение и до днес не може да бъде локализирано. Освен, че Пунт се смятал за страна на Боговете, древните египтяни си набавяли оттам благовония и злато. Египтолозите все още спорят до каква степен египетските мореплаватели са кръстосвали света. По случайност една кутийка за грим от гроба на принцеса, починала около 2300 година пр. Хр., се оказва първата опорна точка за определянето на местоположението на Пунт. В кутийката имало още малко грим, който съдържал вещество, което не се намирало в Египет — антимон. Този рядък сив метал търговците вземали чак от южна Африка от река Замбези в днешно Зимбабве. Човек едва ли би могъл да си представи, че още тогава египтяните са достигнали толкова далеч на юг. Един надгробен надпис обаче доказва, че морски пътешественик на име Кнемхотеп дори трябва да е бил в Пунт девет пъти.
Дали фараонът е почерпил тази информация от древноегипетски хроники?
От казаното досега напълно можем да допуснем, че древните египтяни още преди хилядолетия са могли да достигнат Америка. Съгласно информацията в американския вестник Phoenix Gazzette, преди деветдесет години в Големия каньон на практика би трябвало да е открит древния гроб на един египтянин. Във водещия материал от 5 април 1909 г. за откривател на находката е представен проф, С. А. Джордан от известния Smithsonian Institution. Ho на запитването от страна на моя колега Дейвид Хатчър Чайлдрес относно достоверността на находката през септември 1998 г. прессекретарката на института не пожела да отговори. При всички положения обаче и пещерите Лолтун на могилите Пуук* в централен Юкатан съдържат забележителни свидетелства, в които могат да бъдат припознати връзки с Древен Египет. Думата „лолтун” означава „цвете в скалата” и по начина си на изписване напомня египетския йероглиф за „град”. Американският археолог д-р Менсън Валънтайн твърди:
[*Руини в Уш-мал — един от големите градове на Маите в Мексико, на 80 км от Мерида — бел. прев.] „Това е свързано с най-значимия и разпространен символ, кръста, вписан в квадрат. „Loltun” може да бъде сравнен и с него; ако се вземат под внимание и намиращите се от всички страни и образуващи кръг входове.”
Следователно находката би следвало да представлява подобна на лабиринт постройка, която по мнението на д-р Валънтайн не произхожда от маите: „В изумителните помещения съществуват множество доказателства, че многобройните странни пластики от обработена скална маса и издяланите в камъка знаци не са дело на маите, а на някоя по-древна раса.”
Някои от невероятните находки на д-р Валънтайн представляват колосални статуи, които очевидно са били изработени в много ранен период от пещерните сталактити и сталагмити. Красноречивите белези, оставени от водата в пещерите и по тези скулптури показват, че целият този комплекс, който в днешно време е на повече от 100 м надморска височина, дълго време се е намирал под вода, и то след като каменните фигури са били създадени. Тази информация отново потвърждава древността на морските карти, които през 15. век са били на разположение на Христофор Колумб. Възможно ли е me да произхождат от библиотеките на Древен Египет?
Австралийският археолог д-р Рекс Гилрой от Mount York Natural History Museum в Нови Южен Уелс казва в едно интервю: „На пръв поглед изглежда, че Австралия не разполага с никакво забележително културно минало. Няма антични замъци, писмени записки, никакви артефакти, отвеждащи ни към какъвто и да е било вид техника. Но този пръв поглед на археолога лъже! Древните жители на Австралия, аборигените, могат да разкажат за една отдавна преминала австралийска епоха, която те наричат „Времето на сънищата”. В този период заедно с аборигените живеели силни човекоподобни същества, които според вярванията на аборигените, дошли от звездите.
Възможно ли е да става дума за контакт с Древен Египет?
В Австралия съществуват множество пирамидални постройки и изкуствени възвишения, които ни връщат към тези древни културни дейци. От 1866 г. австралийските фермери и заселници, извършвайки земеделската си работа, действително постоянно намират артефакти, които несъмнено би трябвало да произхождат от Близкия Изток. Много от предметите се смятат за палестински, финикийски и преди всичко египетски. Дълго време археолозите стояха настрана дотолкова, доколкото не искаха да картографират находките. Но и 100 години по-късно продължават да бъдат откривани особени предмети. На 17 май 1966 г. фермерът Дал Въри намира грубо издялана статуя, която днес се намира в стъклена витрина в Gympie-Museum fur Heimatgeschichte. Представлява изображение на маймуна. Но освен в зоологическата градина в Австралия няма маймуни! В долната лява част на скулптурата е поместена — при всички положения вече малко изтъркана гравюра, която напомня йероглифа на знака за „hez-ur”. Това е знакът за „бялата маймуна” и е възможно да символизира Тот, египетския Бог на мъдростта. Това доказва ли, че фараоните са били в Австралия?
Междувременно наистина съществуват достатъчно неща, които потвърждават присъствието на фараоните в древна Австралия. Например в една медна мина в Мариба беше изкопана статуя на египетското божество Атон, на която някой се е молил преди 3500 години. Северно от Куктаун бяха намерени изображения на бойна машина, както и изображения на крилат слънчев диск. През 1912 г. близо до

Гордънвайл работници откриха монолит, на който имаше изобразен древноегипетски боен кораб. През 1994 г. североизточно от Нови Южен Уелс австралийският изследовател и автор на филми Пол Уайлт отново откри йероглифи, част от египетското наследство. Дори един царски атрибут би могъл да се окаже, че принадлежи на фараона Хеопс, властвал преди 4500 години в Египет.
Излиза, че мъдростта на нашия вид трябва да се е развила и оформила в значително по-ранен стадий, отколкото официалното научно мнение иска да признае. Междувременно и учени на днешното статукво, като д-р Доналд Йохансон, стигнаха до извода, че страни като Австралия са били заселени още преди 60000 години от модерно изглеждащ народ, който още по онова време е пътувал по море.
Но кой от народите преди 60 000 години, състоящ се от ловци и събирачи, е бил способен да достигне подобни технически, висоти? Между учените на новото време е имало и продължава да има и инакомислещи, такива като великият британски египтолог проф. Алан Х. Гардинър (1879-1963), който по отношение проучването на Египет заявява: „Това, което днешните египтолози гордо разказват като история на Египет, в повечето случаи не е нищо друго освен сбор от цитати и части на книги, които изобщо не са убедителни.”
Ако като цяло погледнем към Първата епоха на вече цивилизован Египет, в действителност се получава така, че нито нашите египтолози поотделно, нито археолозите като цяло са в състояние да кажат със сигурност кога е започнала и колко време е продължила тази епоха. Благодарение на съвременните технологии, например изследванията, получени от сателитната разузнавателна техника, днес вече стана възможна рационалната реконструкция на определени исторически процеси. Така ние относително точно можем да заявим, че много отдавна, може би преди 50 милиона години, земите, образуващи днешен Египет, са се намирали още под морската повърхност. Преломи от невъобразим мащаб оформяли тогавашния земен облик и довели до познатите ни днес земни формирования. По времето на този период, наречен „Креда”, в Нубия (Етиопия) се отлагат пясъчници, а след тях първите варовици и глинени пластове. След един огромен период земята изплувала, за да бъде отново залята от северния океан. Тези земно-исторически процеси, свързани с мащабни времеви периоди, бавно довеждат до еволюционната фаза на образуване на вековните варовици, които заради намерените в тях вкаменели морски животинки бяха наречени от съвременните геолози „нумолитни варовици”. Последвал период, в който се образува падината на Червено море и под въздействието на нагъването на земните пластове от двете му страни възникват планинските вериги на Синайския полуостров и на Източния бряг. Едва по-късно, със завършека на миоцена, днешен Нил оформя своята долина дълбоко навътре в алувиалната почва. Там, където днес се намира ветрилообразната делта по онова време имало още един Средиземноморски залив, който се врязвал дълбоко в сушата. Към края на плиоцена започва мощно издигане на земните пластове. Когато това се случило, коритото на Нил се напълнило с пясък и пирит, отмити от близките планини и донесени от речните притоци. От тези отмити пластове Нил оформя окончателното си речно корито. Тези бавни процеси днес могат да се видят в стъпаловидните почвени пластове.
Къде обаче остава човекът, построил no-късно египетските пирамиди от тези геоложки пластове?
Според голям брой от списъците на египетските царе началото на Първата епоха на цивилизованото човечество започва преди 23000 години с появата на подобни на джуджета божествени същества, наречени „Птах” (ptah). Както многото предания и намерените пластики показват, съществата „Птах” имали необичайно голям череп, докато телата им, както изглежда, не надхвърляли 140 см. Интересното в преданията е това, че според френския генетик д-р Жомар Люко „древния Адам” бил висок не повече от 140 см. В противоречие на египетските „Птах” — създания френският учен доказа, че „древният Адам” се заселил още преди около 200000 в Африка и е роднина на африканските пигмеи от племето Ака. Тези резултати освен това бяха потвърдени от университета Йейл в Чикаго и от Харвардския университет в Бостън.

( Откъс от „ Забранената египтология”, Ердоган Ерчиван)